Деца си играят около камари с боклуци, а по улиците минават лимузини със залепнали по джантите найлонови пликове. И всичко това се случва в София, която не е била по-мръсна от години. Това, прощавайте, е пълна свинщина. Виже снимките, които са от ебиму-майката-самия-център.
По принцип това е една много красива градинка, точно до Солунска. По принцип.
Споделих им: “Не се ли притеснявате, че децата могат да се разболеят?” Те: “Това е най-малкият проблем”. Кое е по-големия проблем?
В локвата до разбитата чешмичка сигурно се е развила алтернативна форма на живот. Задължително ще е космата.
Славейковстан.
Випня и найлон.
срещу
Толкова далечни, толкова близки - вече нищо свято не остана.
Едно от любимите ми мотота е “Щом сме двама - страшно няма” и тази реклама прекрасно го олицетворява.
Любимата ми част от деня е онзи момент, когато слънцето залязва и за кратко огравя пост-апокалиптичните пейзажи около мен. Улиците се изпълват с животински рев, а хората са изтребени от някой палав вирус. Толкова е красиво.
Денят ми започна със скандал защото отказах да си предоставя ЕГН-то в пощата и да си прибера изпратената до мен тениска. Служителките в пощата настояваха, че имат право да ми искат ЕГН защото “законът” им позволява. Като питах кой точно закон им позволява - те ми казаха “законът” и толкова. Настояваха, че чрез записването на данните ми се удостоверявам кой съм и това че си показвам личната карта пред тях не е достатъчно.
Въпросът е имат ли право? Успях да си взема тениската без да ми запишат ЕГН-то, но съм сигурен че следващия път пак ще имам подобен разговор. Искам да знам прав ли съм или наистина имат право (както банките и полицията имали право).
Последни коментари