Публична лекция на Джон Хенри (САЩ) и дискусия. @Червената къща
„Джон Хенри е псевдоним на един от представителите на “Института по приложна автономия” – анонимен колектив на артисти и инженери, развиващи технологии за подкрепа на критическия диалог. Членовете на колектива изхождат от виждането, че ако бъде затворено в музеите, политически ангажираното изкуство така и не достига до най-важната си публика. Изходът? Социално ангажираното изкуство да излезе на улицата!“
Горният цитат е от официалния анонс за събитието. По принцип бягам като дявол от тамян като чуя словосъчетания, които включват „арт“ в себе си, но този път нямах избор. Оказа се, че събитието е интересно. Като начало, човекът не се представяше с истинското си име, и представяше своите проекти, които според мен, трудно биха били наречени изкуство. Основната идея на организацията, от която идваше е да използват технологиите, разработени от военните, но за мирни цели. Какви технологии и какви мирни цели?
Малкият брат!
Малък робот, който раздава листовки, и по този начин се достига до различна аудитория, която не би взела листовка от човек, били то и активист)
Роботски писач на графити
Отново малък робот, който драска графити по земята. От известно време в САЩ рисуването на графити е забранено и следователно опасно. Затова, хората създават робот, с който да рисуват графитите. Основната идея, е че по този начин не те, ами роботът рисува и следователно не могат да ги арестуват. Това се потвърждава от многото им драскания, като полицията никога не ги е докосвала, когато са рисували чрез робот. Идеята се развива и в момента се занимават да ходят по разни шоута за роботи, организирани от военни и пишат „Роботите не трябва да убиват!“ и останалите заповеди на Азимов.
Карти на камерите за наблюдение (iSee)
Този проблем в България все още не се усеща, но например в Лондон има над стотици хиляди камери, които постоянно наблюдват. Това се счита за нарушаване на публичното пространство и трябва да бъде борено. За целта нашите хора създават интернет страница и софтуер с който създават карти на всички публични камери. Софтуерът позволява да си избереш маршрут, който да е максимално най-скрит от камерите и по този начин преминаването ти през града да остане незабелязано. Лично на мен идеята ми допадна. Софтуерът е свободен и вече е портнат за различни преносими устройства.
Това, което най-много ме впечатли в събитието не бяха проектите, ами начинът на представянето им. Джон Хенри е професор, но е на около 30 години. Изглежда и се държи като млад човек. Говори като такъв. През цялата презентация не си позволи да говори надуто, високопарно и концептуално за своите проекти. По скоро беше само-ироничен. Той акцентира не толкова върху технологията, колкото върху идеята. Българските му колеги правят точно обратното. Имат някаква идея, но при представянето й акцентират върху самото изпълнение, докато самата идея остава на заден план. И следователно проектите им остават неоценени.
