Последни мигове преди 26

Избрах да прекарам последния си уикенд, преди навършването ми на 26 години, в обиколка из южното черноморие. Обиколихме с кола малки плажове, Несебър и Созопол. Созопол е една голяма строителна площадка, а Несебър е една голяма сергия. Дори станахме свидетели на финансова и измама и как подпухнали туристи гонят роден бабаит. Предлагам малко снимки.

katiusha
Катя, сестрата на Ивелина.

kldn
Аз, с мутренски фасон.

Марина Палас
Папарашка снимка в движение (60 км/ч) на отвратителната и кичозна цвъкня, наречена Марина Палас.

Марина Палас
Марина Палас в цялото си снобарско великолепие.

Художничка
Рисува пейзажи, виждат се черни прашки. Изкуство и еротика в едно.

Птиците отлитат сами
Огрномно количество щъркели заминават за топлите страни. Лятото си отива заедно с моята 25-годишнина. Само някакви еколози са дошли, за да гледат птиците. Извратеняци.

Комерс
Беше време и аз да направя подобна снимка. Лодките, морето, ех…

Още комерс
Птици, стара часовникова кула и технически прогрес.

Дискотека (5+1)

Думата „дискотека“ ме напушва на смях. Въпреки това, вчера мога да кажа, че бях на „дискотека“. По принцип не съм стъпвал от години на подобно място и бях развил нещо като специална способност при отказването на Ивелина от подобен род идеи. Но уви, всичко това е минало.

Дискотеката, която ме пребори, се казва „Клуб Текила“ и представлява нещо като шатра, разпъната в морската градина на Бургас. Любопитното е че преди самото събитие ми се обади Галя Лимонова (ака Garga), с която се познаваме от irc/#poetry, и с която не се бяхме виждали от поне 3 години. Явно вечерта е била за разбиване на дълги срокове.

garga
Галя и нейната приятелка, учила в АУБГ.

След като си побъбрихме приятно, беше ми напомнено какъв „плейбой“ съм бил едно време, ехее, успях да изпия едно блъди мери и да се отпусна. По принцип не пия твърд алкохол, но рядко отказвам добро блъди. Това не беше добро, но беше консумирано в добра компания.

Основното ястие на вечерта беше Ивелина, която беше особено красива, а черешката отгоре бяха 5-те жени, които трябваше да придружа 🙂 Не, не ме биха мутри, нямаше ексцесии.

anima
Ивелина гледа тъжно, докато си купувам дъвки.

момичетата
5 + още една приятелка, която ще се появи по-късно.

момичетата 2
Познайте коя е приятелката 🙂

Дискотеката Текила е средно неприятно място. Бяхме на „ретро“ парти, което предполагаше, че детската градина ще ни бъде спестена, но уви. На около 120 по 200 метра се бяха събрали близо 600 човека, като някои бяха наскачали по масите. Мнозинството пушеше, момчетата се перчеха и се блъскаха едни други. Неприятна работа. Всякак идеи за сепаре се изпариха и се наложи да преглътнем суровата истина, че 3 часа ще стоим прави и ще се борим за всяка педя танцувално пространство.

Едно от специалните ми умения е танцът „люлеещ се бор“, който владея доста добре. От една страна спестява усилия, от друга не изглеждат много тъпо. Благодарение на него устоях на Майкъл и Мадона, които дори ми се сториха приятни.

Останахме до към 2 и 20, но бяхме в леглата към 3 и половина. Когато се събудих – ето каква беше гледката.

добрутро
Старата соц кооперация, която ни приютява всяко лято.

Ваканцията и бургаско

Вече от няколко дни се намирам в силна ваканция. Основното, с което се занимавам е да спя. Спя по 4 пъти на ден, където сваря. Сякаш тялото ми си наваксва за последните 11 месеца на напрежение и преумора.

Имам една торба снимки от острова, които ще споделя, когато успя да включа компютъра си към интернет. Инак в момента дистанционно работа по докарването на едни пичове от Сиера Леоне и Сенегал в България. Никак не е лесно, при условие, че най-близкото посолство до тях е Гана и в него често няма ток. За интернет да не говорим. Африканска работа.

Wet_User

Както разбирате от заглавието, премеждието за днес беше страовитата морска буря, която ни връхлетя. Но за това по-късно. Днес беше първият ден от конференцията и на острова се говореше предимно за пиратството и свободното съдържание. Имаше няколко малки спорове, но всичко мина без сбивания.

Кучето на острова не хареса факта, че Наско и Пешо вадеха някаква лодка от водата и реши да пробва зъбите върху единия крак на Наско. Одраска го леко и според мен ще се размине без особени затруднения.

Днес приготвих около 50 кебапчета. Или поне толкова ми се видяха. От мен да знаете, че Ramstain помага адски в подобна ситуация. Тъкмо привършвах последната проция, когато ни удари бурята. Настана паника като след нападение на Хитлеровите войски, като всеки се хвърли да спасява тоновете техника разпръсната наоколо. Най-потърпевши бяха хората с палатки, но за щастие основната група палаткаджии бяха вдигнали платната и бяха заминали на парти. Носи се слух, че Петко проявил серия от геройства като търкалял маси и запушвал врати, но те все още не са потвърдени.

В интерес на истината апокалипсиса не успя да прекъсне връзката към интернет и голяма част от хората просто си разглеждаха страници, докато други препускаха да си спасяват имуществото. Когато пристигнах в нашата стая – компютърът ми беше невредим, като до него капеше вода. Един път и аз да имам късмет. Засега единствените жертви бяха дадени от румънска страна, в лицето на един намокрен апарат.

Имам си нова тениска с надпис – GNOME на гръцки! Подари ми я гръцкия преводач. С Калоян намерихме време да поработим върху Trac-а на проекта, като оправихме голяма част от модулите, които бяха ничии и сега назначаването на докладваните грешки ще бъде доста по-адекватно.

PS. Wet_User беше измисляно от Косьо/pbpm, в пристъп на деструктивна еуфория.

Аз, плаващият

Сутринта осъмнахме без интернет. След като огледахме щетите, Пешо отсече, че най-вероятно е изгорял модемът за безжичната връзка. Обадихме се в Орбител и те каза, че има друг но в София. След това помълчахме доста време. Все пак, изправен пред всенароден бунт, Пешо се мобилизира и започна да подменя всички брънки в мрежата, които можеха да породят проблема. След като смени всички кабели, конектори, рестартира антената 100 пъти, разбазика всички рутери и тн, се оказа, че на антената не й достигал токът. Вече й достига.

Инак днес подобрих всичките си рекорди по плуване, като се отдалечих на около 100 метра от брега и достигнах до едно малко плаващо фарче. Прекарал съм около час плувайки и разчитайки предимно на моите сили. Не е зле за човек, който до скоро едвам се крепеше над водата. Наистина е много добре да се ходи на плаж след 4 часа. Тогава слънцето е много приятно и не изгаряш. Като заговорихме за изгаряне, Ивелина си изхитри да развие някаква аларгия към слънцето и се изрина. Сега ще трябва да бродя сам.

Въпрос: Колко време е необходимо на 40 човека да изпият 80 бири, на самотен остров? 6 часа.

Ето малко снимки:


Пешо, гледа тъжно, докато обсъждаме липсващия интернет


Геконите. Местните твърдят, че само тук са останали


Ето тук ни е леглото. Главите ни са точно до прозореца и гледката е чудесна


Това е малкото заливче, в което се къпем всеки ден. Водата е прозрачна и можеш да видеш дъното на 2 метра дълбочина.

Аксиомата на кренвиршката

Понеже съм виден теоретик, реших че е време да споделя мнението ми за феномена наречен „гледна точка“. Този феномен може да бъде обяснен много лесно чрез аксиомата на кренвиршката. Кренвиршката е популярен български фаст фууд, продаван в евтините баничарници. По подразбиране кренвиршката изглежда ето така:

И тук идва интересното. Аксиомата на кренвиршката твърди, че ако завъртим тази закуска на 90 градуса тя става Hot dog. Прилагам снимка.

Въпрос на гледна точка. Нали?