Жива емисия

От доста време Еленко води неравна борба в налагането „RSS feed“ да бъде превеждано като „RSS емисия“ или „Емисия по RSS“. В началото бях настроен скептично към този превод, но с течение на времето започнах да го харесвам. Консултирах се с „видни преводачи“ и като резултат с Александър Шопов решихме да приемем именно превода на Еленко като спецификация в преводите на GNOME.

От около месец със Сашо Шопов поработихме върху превода на Liferea и той вече е поправен съобразно новата ни спецификация. Предполагам има какво още да се подобрява по превода. Ще се опитам да въвлека и самия Еленко в това, като съм сигурен, че преводът ще стане наистина много добър.

Предлагам малко снимки от интерфейса на програмата. Според мен изглежда доста добре.


Натиснете върху снимката, за да видите по-голямо изображение.


Относно програмата.


Добавяне на нова емисия.


Разделът „Емисии“.


Настройките на програмата.


Иконката в лентата за уведомяване (глашатая).


Лентата за заглавието на програмата.

Длъжен съм да посоча и предложените алтернативи като „хранилка„, които доведоха до подобни коментари.

Усмивки от старите ленти

Старите ленти се оказаха една купчина дискове предназначени за изхвърляне. В момента приключваме ремонта по банята и днес намерих време да прегледам 2 торби с дискове, които бяха предназначени за изхвърляне, но никой не смееше да ги изхвърли докато не ги прегледам.

Голяма част от тях се оказаха празни опаковки, но имаше и няколко интересни неща – първите ми цифрови снимки, които мислех за окончателно изгубени. Голяма част от тях са правени с една MiniDV видео камера SONY, която освен, че снимаше филми, можеше да заснема и фотографии в чудовищната за времето си разделиелна способност от 640 по 480. Благодарение на тази камера *bpm винаги имаше на разположение огромна колекция от фотографии, които да бъдат поставяни над статиите. Именно тези фотографии даваха уникален облик на всяка статия и някаква безценна принадена стойност. Всяко снимане с тази камера трябваше да бъде съгласувано с останалите членове на InterSpace и заради това повечето снимки, правени за *bpm бяха по време на някоя от многобройните ми екскурзии с цел заснемане на изложба.

След като разгледах всички фотографии, реших да публикувам част от тях, които намирам за особено скъпи. Скъпи, защото ги свързвам с мили за мен спомени по едно окончателно загубено време.


През първите месеци, докато бях главен редактор на Култ.бг, ми се налагаше да снимам изложби почти всеки ден. Ето една типична арт изродия. Това е някаква първобитна хралупа, която е кацнала подобно на космически кораб пред президенството. Всеки може да влезе вътре и да поседи на един стол. Който разбрал – разбрал. Бях истински късметлия да обикалям тези изложби заедно с Диана Попова, която по това време редактираше рубриката „Визуални изкуства“.


Тази възрастна жена ми направи особено впечатление. Това е и единственият ми модел, на когото платих 5 лева, за да го снимам. Жената беше откровено луда, но някак си красива в своята лудост. Ако я видя пак, бих си поговорил отново с нея. Запомнил съм, че когато я попитах дали мога да я снимам, тя ми каза – „Може, ама сега малко не съм във форма“.


Това е Диана/blackdane. Тогава беше музикален редактор в Култ.бг, днес не знам. Знам че пее в хор.


Това е ловуващата котка на улица Хаджи Димитър. Издебнах я докато тя дебнеше гълъби.


Митинг на комунистите за 9 септември. Вижте го този луд пенсионер. Не ви ли прилича на Болен Сидеров?


Това в d3l/Делян на първата ни среща. Срещнахме се в китайския срещу Блейз. Предстои му да бъде редактор в *bpm, да бъдем много близки приятели, да се скараме и да се сдобрим.


Това е Дел, по това време работеше за InterSpace и караше култов, бял Варбург. В момента е в Манчестър и си идва от време на време. За последно го видях на Шипка 6 преди доста време.


Заради тази лепенка развих мания да снимам лепенките и да се заглеждам по всякакви завряни места. Можеби около това развих и навикът да заглеждам всякакви лепенки и да оценявам уличното изкуство. Необходимостта да създадем близо 6 хиляди лепенки на *bpm, с които да облепим София идва от тук.


Това е Варзоновцев, докато работихме по един сайт за Британски съвет. Тогава беше нещо като любител експерт по ползваемостта, а днес вече е мутирал в „Дизайнер на взамодействие“.


Да, това е Хели. И аз не мога да повярвам, ама е така. Тогава беше с оранжева, къса коса и носеше някакъв хибрид между пола и панталон. Твърди, че е наложила модата на „широките комбати“ в София. В момента редактира новините на вестник „Компютри“. Познайте защо тази снимка се нарича „Слънчевото момиче“.


Jack в типична анти-социална поза. От зъл противник, Jack се превърна в един от най-добрите приятели, с които някога съм разполагал. И до сега следва подобна модна линия – манга прическа, сребърни пръстени и карирани ризки. Работи за Орбител.


Това е един човек, който работи за театър. Снимал съм го в задния двор на този театър. Не можете да си представите какво представлява задния двор на един театър (добре де, Тони, ти можеш ;), но къщата от Боен клуб е джижава детска стая в сравненир с този двор. Инак, пичът на снимката ми прилича на Ленин.


Петко е заключен в компютъра. Заради това гледа толкова тъжно. Истината, е че това е Петко, който се е върнал от Англия и е леко почерпен. Може би гледа тъжно защото му предстоят трите най-гладни месеца в InterSpace, а пък да се усмихва защото знае, че ще ги преживеем.


Jack искаше тези пейки. Поради някаква много изтрещяна причина, тя беше обвързана емоционално с тях. Това са чисто новите пейки пред UsitColors. Не знам дали Usit са все още там, но пейките са. Леко погрознели.


Това е „Червената зала“ в Червената къща преди „Големият ремонт“ ТМ. На мен ми харесва много повече така и така и ще я запомня. Преди всички да се юрнат да правят събития там, защото на хубаво всеки иска.


Някой от съседите ни на Хаджи Димитър 13 си купуваше такива коли. След това те изгниваха и изчезваха. Тази е съм я запазил.


Това са Сергей и Мартин. Първите разработчици, с които съм работил. Тук се се бъхтят над първия код на Култ.бг. До колкото си спомням, правят така наречената система My.Cult.BG, която трябваше да позволява на артистите да си регистрират потребители в поратала и да си добавят CV-та. Знам, че тази снимка е много скъпа за Сергей.


Това е Ваня. Последното ми запознанство в IRC. Снимал съм около паметника на съветската армия и намирам тази серия от снимки за особено красиви. По едно време имах мания да водя всичките си познати на това място и да ги снимам. Пазя ви личицата, вие си знаете.


Можеби най-добрата ми снимка с онази стара камера.

Ех. Можеби това е моето „добро, старо време“ ТМ ?

В Белград за трети път

Днес заминавам за Белград. За трети път. Отново на нещо като конференция за превод на софтуер, но този път затворена. Ще дискутираме въпросите относно превода на свободен софтуер на ромски език (Романи). Вече говорих с някои от хората, с които ще бъдем на конференцията и много от тях считат, че подобна кауза е загубена. От една страна ще се превежда свободен софтуер, който не бил никак популярен сред ромите, от друга страна самият език нямал много термини, щяло да се пише на латиница и тн. Това са доводи, но все пак софтуерът, който ще се превежда ще е обучителски (предимно частта KDE EDU) и бидейки преведен, това може да служи като основа на множество обучителски проекти за ромски организации.

Този път съм се изхитрил да пътувам в рейс и от сега ме наплашиха, че точно този рейс се ползва от куфарните търговци. Което автоматично означава панаири при преминаването на границите. Веселбичка.

Огън в списъците

Има и такива дни – когато просто не ти се иска да си четеш пощата. Когато не съм си проверявал пощата за 3 дни и намеря вътре 180 писма това значи само 1 – в пощенските списъци се е случило нещо. Какво толкова се е случило?

I. Радостин срещу Народа
От доста време координаторът за превода на КДЕ – Радостин Раднев полага всевъзможен натиск върху преводачите на GNOME. Интересното е че освен, че има претенции към качеството на преводите, от днес Раднев има и претенция относно кои програми превеждаме ние. И по-точно дали има смисъл да се превежда специализиран и малко популярен софтуер. Според мен има и ще се обоснова добре.

Прочетох писмото и доводите няколко пъти и не мога да отрека, че Радостин не е 100% заблуден и казва и верни неща (от неговата си камбанария). Но наистина не мога да се съглася с презумпцията му, че преводачите ще са немърливи или пък че ще им свърши ентусиазмът. Не мога да си позволя да вярвам в подобно нещо, защото аз вярвам, че това са поправими неща.

Защо нашият проект не може да си позволи да не превежда софтуер?

1. Основната полза да се превежда специализиран, свободен софтуер е обогатяването на езика. Свободният софтуер е идеална база, върху която преводачите да експериментират по пътя към намиране на най-подходящите преводи на термини. Свободата на свободния софтуер е едно от качествата му, които наистина могат да ни върнат нашата собствена култура и ние наистина ще сме глупаци ако не се възползваме от това.

2. Аз искренно вярвам, че доброволната работа трябва да се поделя между възможно най-голям екип от доброволци. Само така може да постигнем устойчивост и независимот на проекта от нечия персона. Когато даден проект не зависи от един или двама човека, само така той може да бъде наистина свободен и да се превърне в нещо значимо. Затова ние уважаваме доброволния труд и се отнасяме с доброволците еднакво добре, независимо колко добре са превели даден софтуер.

3. Качеството на преводите зависи от количеството на хората, които докладват грешки. Колкото повече софтуер превеждаме, толкова повече хора ще идват да докладват грешки. Това е нормалната човеко-система, която функционирайки, изпълва даден проект с качество. И ние сме на път да я постигнем. Затова всеки, който се интересува от нас трябва да получи нормален, човешки и най-вече приятелски отговор. Не може да бъде отхвърлен, защото ние имаме по-голяма нужда от него, от колкото той от нас.

Защо считам, че проектът за превод на КДЕ не е ръководен устойчиво?

1. Защото този проект не знае как да работи с доброволци и явно не търси такива.

2. Защото прекалено много отговорности са възложени на ограничен брой хора. Това прави всеки един от тях прекалено значим за проекта и евентуалната му загуба в трагедия.

3. Защото този проект, въпреки претенциите си, не работи с крайните потребители. Няма система за докладване на грешки или пък инфраструктура за получаването на обратна връзка.

4. Защото, явно не се рабира, че обществото около самите преводи е много по важно от самата техника на превеждане.

От проектът за превод на КДЕ познавам само Златко Попов, с когото имам честта да съм се срещал няколко пъти и да разговарям. Искренно го уважавам, защото просто не мога да си представя как може да работи в подобна среда и въпреки всичко да превежда добре.

II. Няколко особено важни фигурни напуснаха Сдружение „Свободен Софтуер“

Това са лошите новини на деня. Аз не съм член на „сдружението“ и никога не съм искал да бъда. Предполагам много хора биха изразили съмнение в правото ми да коментирам какво се случва там. Въпреки това ще коментирам, защото дори и без да съм бил член, аз съм работил и продължавам да работя с много хора от ССС.

От няколко години съм абониран за част от пощенските списъци на fsa-bg.org и мисля, че основния проблем на ССС е постигането на разбирателство, по който и да е въпрос. Основното нещо, от което се нуждае една организация е разбирателство, поне по основните въпроси. Другото нещо, от което тя се нуждае е силен и креативен лидер, който от една страна да има авторитета да обединява, а от друга страна да има и способността да работи с останалите членове. Бидейки страничен наблюдател, за мен Йовко се справяше добре с тази позиция и дълго време за мен той е беше единственото лице на ССС. За съжаление се случи нещо, което подкрепя твърдението ми точка две относно преводите на КДЕ, Йовко се умори да бъде човекът-армия и да тича като моторетка нагоре-надолу и напускането му не е изненада.

Обаче се изненадах се от напускането на Явор и Калоян. Преди около 5 месеца, на една от срещата на преводачите на GNOME, с Калоян си говорихме относно неговата визия за ССС. До колкото си спомням, това беша по-компактна организация с по-ясна и конкретна мисия. Проблемът, е че е много трудно подобна промяна може да дойде от управителния съвет. Управителният съвет на една организация следва интересите на своите членове, а не обратното. Още по-трудно е това да стане в организация със сравнително дълга история, където членовете се познават от доста време и са се формирали локални общности. Реформирането на ССС не може да бъде лесно и човек трябва да е готов за всякакви трудности при постигането на желаните промени. Не очаквах, че Калоян и Явор ще се откажат толкова лесно.

Можеби те бяха твърде принципни и следователно не достатъчно гъвкави, но не мога да обвиня някой, че вярва в кауза и държи на принципи. Наистина не знам. Размених няколко съобщения с Калоян, той се опита да ми обясни, че така е можеби по-добре, но аз не съм сигурен. Също така не съм сигурен, че разпада на ССС ще доведе до нещо добро. Предполагам нямам поглед върху намеренията на участниците или пък нямам достатъчно информация, но такова чувство ме гони. Обещавам си да не гледам вече назад и пожелавам на Явор и Калоян всичко добро и успех по пътят, който са поели.

@Явор – няма нужда да ми отговаряш в твоя блог, ще ти направя потребител, за да може коментираш тук.

Посетени държави

След като повечето пичове от Planet Gnome си направиха карта с посетените от тях държави, реших да не остана по-назад и аз да си направя подобна. Ето го и резултата:

Вече е почти 90% сигурно, че следващия месец ще притичаме с Пешко до Таджикистан и Русия. Ще има снимки и нервно пътуване с TJ Air, но накрая ще се забавлявам както в Намибия.

Ако искате да си направите подобна карта, тичайте тук…