LineAge II

Не е тайна, че от няколко месеца (пет) отделям време на MMORPG играта LineAge II. Какво е LineAge II? Игра, базирана в Интернет, представляваща измислен свят, много близък до този на Властелинът на пръстените. Имаме огромна карта, хиляди играчи от различни държави, зли чудовища, кланове, икономика, ресурси, раси, предмети и още десетки други елементи, които превръщат LineAge II в един изключително сложен свят. Всичко това ми напомня на ранните ми времена в IRC, където се деляхме на канали (кланове) и водехме войни по между си. За разлика от IRC, където войните бяха нещо доста маргинално, в LineAge II войните са нещо истинско и наистина имат значение. Другата основна разлика с IRC е че без да има значение колко време ще прекараш в играта, това не означава, че ще станеш добър играч. Не че ако прекараш много време в IRC ще станеш добър чатър, но поне ще си го мислиш и ще имаш самочувствие. Много хора считат, че играта е доста крайна. Ако искате да добиете по-пълна представа за играта, погледнете галерията на Наско, където той качва най-добрите снимки от развитието на своя герой.


Как да удариш такава жена? Това е „Тъмен елф“ облечен като „Лошата господарка“.

Та аз от няколко месеца играя. За да играеш нещо подобно трябва да отделяш поне 2-3 часа дневно и определено не може да играеш сам. А, аз вече не съм сам. След като смених няколко сървъра и клана, най-сетне си намерих сериозен клан, който освен, че е български е пълен и с добри играчи. Вчера участвах в първия двубой между кланове и тръпката беше подобна на първия път когато чатих с жена или пък ползвах SSH. Затова и реших да го опиша тук.

В неделя родителите ми бяха дошли на гости. Готвихме, хапнахме, прекарахме весело. След като те си заминаха, реших да поиграя малко, като продам 1-2 от вещите в инвентара ми. Малко след като бях продал вещите се случи интересното. Лидерът на клана сигнализира, че някъде, някой го е нападнал и е имало трупове. След което попита кой иска да участва в лова на наглия клан и уреди среща с всички желаещи. Пътуването в LineAge става чрез телепортиране между градове и аз се телепортирах на уреченото място. Усещането е много яко, когато започнаха да пристигат останалите членове на клана. Гледали ли сте Десперадо? Спомняте ли си как Десперадо се обади на приятелите си и те започнаха да пристигат един по един, въоръжени със странни пушкала. Е, усещането тук беше подобно. До сега не бях виждал останалите членове на клана, но определено почувствах гордост като ги видях. Всички изглеждаха доста смъртоносно и бяха въоръжение с оръжия, за които мога само да мечтая. Всички си пускаха някакви шегички, правеха си усилващи магии, пиеха колби с елексири и тн.

Самият бой се случва доста бързо. Ударихме вражеския клан в гръб, което накара противниците да се разбягат. Гонихме се около 10 минути, след, което те се предадоха. Моята роля беше изключително козметична, основно привличах ударите на противника и се опитвах да издебна в гръб стрелеца на враговете. Няколко пъти се преструвах на умрял или пък увличах след себе си противници, които отделяха време да ме преследвад, докато през това време нашият стрелец ги обстрелваше. Аз играя Ловец на съкровища, но все още съм недоразвит и основната ми роля е да подтичвам и да внасям смут. Доволен съм, че въпреки липсата ми на голям опит в разправата с други хора, се справих добре и загинах само веднъж 🙂


Лошите са обградени и наплашени

След като касапницата спря и руснаците (вражеският клан) разбраха, че не могат да ни победят започнаха да искат мир и да се извиняват. Точно в този момент моята връзка прекъсна и аз трябваше да вляза отново в играта. Когато се върнах се оказа, че хората от моя клан са си отишли. Но руснаците си бяха там и си бъбреха. Оказах се обграден от тях. Всеки един от тях можеше да ме убие доста лесно, но не ме докосваха. Почнах да ги дразня като им танцувах и им пеех неща от „make love, not war“, а те стояха и не смееха да ме ударят.


Аз съм този с бялата пижама

Това, което ще се стори интересно на много хора, е че намерих почти идеален музикален съпровод на играта. Докато играя слушам Балканджи. Тази музика, нейният патос пасват идеално на атмосферата на играта. Още повече, че играя с други българи и етно-рок музиката с елементи от българската митология ми действа надъхващо.

Ако случайно играете на Idragon3D, сървър Nightmare – пишете ми…

Български Хелзинкски Комитет с ново лице в интернет

Преди около 3 месеца се заканих, че Български Хелзинкски Комитет ще имат хубав сайт, какъвто заслужават. Това вече е факт. Отне ни доста повече време от очакваното, защото се оказа, че трябва да мигрираме огромно съдържание (около 2000 html файла) в системата за управление на съдържанието. Ивгин направи чудесен дизайн, който имаше над 10-тина модификации и доизпипвания, но всичко е добре, когато завършва добре.

Интересното е че разработката беше извършена почти изцяло чрез свободен софтуер. Засега не може да направим дизайна чрез свободен софтуер и това се дължи не толкова не недоразвитостта на GIMP, колкото на липсата на познания при работата с него. Дизайнерите, с които работим са твърде заети хора, които вече са си създали навици при работата с Adobe Photoshop и е трудно да бъдат мигрирани към свободен софтуер. От друга страна писането на кода и програмирането на системата за управление на съдържание беше извършено под Ubuntu/Gnome и не срещнахме някакви сериозни проблеми. В интерес на истината Атанас (разработчикът) не хареса нито Bluefish, нито Screem, а се закотви на GEdit. Явно промените в gedit 2.10 наистина позволяват на разработчиците да го ползват активно за писане на php скриптове.

Единственото, което не ми харесва, е че все още не пишем код, който да е съвместим с уеб стандартите. То са едни спейсъри, то е едно чудо. CSS е в постоянна употреба, но все още не може да избягаме от таблиците и спейсърите. Има какво да се работи по това.

Интересното е че сайтът не е напълно тестван под IE и все още има мънички проблеми с този браузър. Основните ни проблеми са преливките и прозрачностите, за които използваме PNG. Но това наистина е друга тема. Ако преди 5 години някой ми беше казал, че ще разработвам сайтове предимно за Firefox (един от наследниците на Netscape) сигурно щях да му се изсмея.

Ръководството!

Тази седмица аз и Рос се захванахме сериозно с превода на ръководствата към програмите в GNOME. Проектът се координира от Явор Доганов, който помага с технически съвети, контрол на качеството и разбира се, превод. Вече имаме някакви резултати от напъна и мога да покажа първите снимки на готовата продукция 😉

До скоро тази операция препращаше към ръководството на съответната програма на английски език. Този факт беше и една от най-големите критики към проекта, че превеждаме програмите, но документацията стои непокътната. Това се променя. Явор вече е направил доста по този въпрос.

Ето така изглежда преведеното ръководство на Epiphany, стандартният браузър към GNOME. Все още има бая хляб да изяде този превод, да се създадат правила, да улегне и тн. Тогава ще види и бял свят.

Какви са задачите в краткосрочен план?

1. Трябва да бъдат създадени шаблони за всички програми в GNOME. Сашо се е захванал с това.

2. До края на месеца ще имаме първични преводи на eog, epiphany, evince, file-roller, gnomemeeting, gnome-netstatus, gucharmap, zenity и totem. След като това те ще бъдат предадени за изпробване и поправяне на грешки.

3. Като цяло аз и Рос си заплюваме следните програми: eog, epiphany, evince, evolution, file-roller, gcalctool, gedit, gnome-control-center, gnomemeeting, gnome-netstatus, gnome-nettool, gnome-terminal, gucharmap, procman, totem и zenity.

Ако изпитвате странни, мазохистични пориви да помагате – свържете се с Явор Доганов.

Аз, роботът (част 3)

teac mp-2000 След като се заканих, че никога няма да си закупя нещо произведено от Apple, дойде време да си изпълня заканата. От няколко дни съм горд собственик на Teac MP 2000. Като го сравним с iPod mini, има силни и слаби страни.

Какво ме кефи?
1. Много е лек и компактен. Като размери е по-малък и по-лек от загиналия ми iPod mini. Е, не е толкова лек като iPod Nano, но предполагам е по-издръжлив.

2. Има твърд диск с размер 5GB. Не че съм от хората, дето много се влияят от размера на диска, но все пак от сега предвкусвам как ще го ползвам като преносим диск и ще забравя за flash картите.

3. За разлика от iPod Mini, MP 2000 поддържа не само MP3, но OGG и WMA. По-важно е че поддържа свободния OGG и по този начин ми гарантира, че няма да ми се налага прекодиране на музиката, която слушам.

4. Има вградено радио и диктофон, като по този начин ми спестява неудобството да нося тези два уреда в мен. Не че ми трябват, но пък може и да ми се наложи.

5. Не изисква специална програма за синхронизиране и прехвърляне на музика. Работи чудесно под GNU/Linux и операционната ми система го монтира и третира като обикновен преносим носител.

6. Батерията му е чудовищно издръжлива, а екранчето му е защитено с дебело стъкло (това е супер важно за мен) и това ми гарантира дълъг живот на джаджата.

7. Изглежда добре. Не толкова добре, колкото iPod, но определено притежава стилен и изчистен дизайн. Не ми харесва, че е в сребристо-сиво, но какво да се прави.

8. Закупен е в България и съм сигурен в гаранцията.

9. Цена от 180 долара!

Какво не ме кефи?
1. Няма разпознаване на ID3 тагове, и не работи с база данни изградена върху ID3. Тоест, ще се налага да търсите файловете по папките.

2. Няма възможност да прослушате всички файлове, които са качени на него. Налага се да правите списъци за изпълнение и тн.

3. Дисплеят не е цветен, но пък това не е такава болка за умиране.

4. Навигацията по менютата е леко куца, като се извършва с джойстик, подобен на мобилните телефони. С тази разлика, че е леко дървен. Предполагам все още не съм свикнал.

Интересното, е че се заканих да го напълня само със свободна музика и това ще е интересен експеримент. За момента съм източил всичко, което ми харесва от българските автори, прерових и ccmixer. Следва да прегледам каква музика се помещава на cult.bg и да я пробвам. Интересно ми е дали свободната музика ще е достатъчно, за да задоволи ежедневните ми нужди.

Списък с 5 желания относно GBGoffice

Определено gbgoffice е добър речник. Бърз, прост и удобен за което трябва да благодарим на неговите разработчици (Миро, ти къртиш мифки). Понеже го ползвам често и не само аз, в процеса на работа съм намерил няколко недостатъка и съм изпитал нужда от добавянето на определена функционалност. И така, дами и господа, списъкът ми с желания относно gbgoffice:

1. След инсталация да се добавя икона в основното меню.
Ако бъде добавена такава възможност много от начинаещите потребители няма да имат проблеми при инсталацията на програмата. Предполагам съм се разглезил около GNOME/Debian и очаквам всички програми след инсталиране да бъдат достъпни от основното меню.

2. Добавяне на възможност за търсене в няколко речника.
Възможността за търсене в няколко речника ще оптимизира значително работата с програмата, като превеждането ще е доста по-производително. За целта в „Настройки >> Предпочитания“, може да бъде направен нов раздел(таб), който да се казва речници. В него може да има отметка, чрез която да се активира търсенето във всички речници. Как си представям резултата?

Превеждам си някоя програма. Имам нужда да проверя как се превежда определена дума. Пускам gbgoffice и пиша думата, която искам да бъде преведена. Gbgoffice намира думата в два от речниците, единият е речника за превод на GNOME, вторият е Речник на компютърните термини. След като намери двете думи, в полето за резултатите ми се показват резултат от търсенето, като изрично се упоменава кой превод от кой речник идва.

3. Възможност за инсталация и премахване на речници през потребителския интерфейс.
В новия раздел „Речници“ може да бъде добавена и възможност за изтриване или пък инсталиране на речници, като това ще спести на потребителите компилиране, четене на инструкции и т.н. Ако бъде направено някакво и някакво огледало с речниците, програмата може да има възможност да актуализира автоматично тези речници. Знам че това е сложно, но пък би било чудесно ако има подобна възможност.

4. Стандартизация на превода с превода на GNOME
gbgoffice се ползва предимно под работни среди базирани на GTK+. Предполагам има и изключения, но това е друга тема. След като се ползва основно под GTK+ работни среди е добре българската версия на програмата да бъде стандартизиран спрямо спецификациите за превод на GNOME. Ето някои лесни поправки:

„Помощ >> Информация“ трябва да стане „Помощ >> Относно“

„Настройки >> Предпочитания >> Основни >> Наблюдавай клипборда за нови думи“ трябва да стане „Следене на буфера за обмен за нови думи“

Има и още няколко малки проблема, като непреведената дума trayicon, но дори и аз не съм сигурен как да го преведа.

5. Поддръжка на gettext
Определено тази програма има качества и нейни клонинги се търсят в почти всички държави, които съм посетил. Според мен ще е много ценно ако програмата излезе от българския си контекст и се сдобие с възможност за превод и интернационализация.

Ще се чувствам много щастлив ако някои от тези възможности бъдат приложени в следващата версия на gbgoffice, особено възможността за търсене в няколко речника едновременно.

Поп Diva // Техно-супа

Diva (не става дума за българските mp3 плеъри)
Определено Diva е програма, която трябва да бъде наблюдавана. От това, което се вижда, Diva е програма, чрез която можеш да подреждаш разнообразно мултимедийно съдържание по определени признаци. От сега виждам как ще си подреждам файловете на отделните проекти и по този начин ще може да намирам това, което ми трябва по-лесно. Авторът е направил приятна демонстрация, за да я изгледате натиснете върху изображението по-долу.

Статия в техно-супа
Едва-ли много от вас са чували за сайта Tech Soup. Накратко казано това е една от най-влиятелните Интернет медии в САЩ относно технологии в неправителствените организации. За последните 24 часа почти всичките ми международни познати се убиха да ми пишат, че в Tech Soup е излязла моя статия, относно работата ми с една румънска организация. Въпреки че тази статия се подготвя от месец, отново са успели да направят грешки, като са писали че работя за проекти на „Open Society Initiative“. Това е нещо като хибрид между Open Society Institute и Open Source Initiative.

Хакергочи за Атан

Оказа се, че Атанас Пюскюлев имал блог и веднага беше уговорен да се присъедини към планетата и да предаде снимка. След като имах снимка, от направата на неговото хакергочи ме деляха точно 9 минути. Май задобрявам.

@Яската: адресът на блога те чака в е-пощата.