Преди години БТК беше символ на лошо качество, бюрокрация, безхаберие, назадничавост и още подобни лоши неща. След като компанията беше приватизирана, новите собственици и ръководство се заеха да оправят този лош имидж. „Оправянето“ се изразява в изключително агресивната рекламна политика, която се прави в стила „Руския цар“ – много пари и много реклама. Рекламните послания показваха едни щастливи потребители на БТК, които от километри личи, че не са българи, усмихващи се на фона на прекрасни небесни пейзажи и притежаващи зъби от слонова кост. Преди няколко месеца ми се наложи да проверя дали това е така – трябваше да стана потребител на нов стационарен телефон, простете. Следват резултатите.
Около нова година течеше промоция за откриване на нов стационарен телефон. Ако до 01.01.2006-та си разкриех телефон, то щях да получа един чудесен безжичен апарат, с който да ползвам новата телефонна линия. На хартия изглежда идеално. Затова с Ивелина се запътихме към телефонната палата – нещо като централата на БТК, ако не греша, където има един изключително луксозен търговски център на компанията. Още на вратата ни посрещна млад човек, който ни настани, обясни ни всичко, попълни сам всички формуляри и в резултат имахме договор, който казваше че до 20 дни ще имаме нов телефон. До тук всичко е чудесно и ние сме щастливи. Трябваше техниците да ни се обадят и да започнем процедурата по инсталирането. Обикновено се обаждали до 4-5 работни дни.
40 работни дни по-късно никой не ни се беше обадил. Вече се бяхме настанили в новия ни апартамент, а трябваше да разчитаме единствено на мобилните си телефони у дома. Факт, който кара Ивелина да нервничи. Наложи се да звънна в БТК и да попитам какво става. Казаха ми да изчакам и че ще ми звъннат след половин час. Звъннаха и казаха, че са проверили и може да ми бъде инсталиран телефон – да кажа кога ми е удобно. Хладнокръвно преглътнах и насрочихме дата. Техниците идват във времевия пояс 9:00 – 11:00 часа, сутринта. Като аз бях решил, че те ще дойдат в 9:00 и до 11:00 ще са готови, а аз няма да закъснея за работа. Да, ама не.
В 11:10 на уговорената дата пристигнаха най-гневните хора на земята – техниците на БТК. Неуниформени, без документи и имащи лошия навик да влизат с мега-кални обувки те поискаха от мен ключове за мазето, телефонното табло и тн. Дадох им ги и отидох да ги придружа. Оказа се, че съседите, които държат ключа за телефонното табло са объркали нещо и са дали друг ключ, което правеше операцията по инсталирането -невъзможна. Пробвах да намеря ключ за таблото – никой нямаше. След което съобщих новината на техниците. Тогава за първи път чух някой да използва думата „пишоци“ – „Абе, може ли тези да са такива пишоци?“ и т.н. И тъкмо когато се опитвах да им предложа да се уговорим за друга дата, единият от тях напъна телефонното табло и извади една от вратите. Така де – разбиха го. Ахнах. Както си бях онемял единият се обърна към мен и каза – „Това табло е само камуфлаж“.
Излишно е да описвам телефонното табло – чиния със спагети е доста по-подредена и логична в сравнение с кабелите там. След около час глав-облъскане, проби, обаждания на съседи и т.н. ми поднесоха един протокол, че всичко е готово и си заминаха. Взех обикновен телефон и пробвах линията – работеше. Сега оставаше да си взема обещания телефон от промоцията, защото се оказа, че техниците не носят телефоните. Те ти дават един констативен протокол, с който ти отиваш до мястото където си сключил договора и си го прибираш от там. Имах телефонна линия, но без телефон.
Обратно към телефонната палата. В работно време. Всичко се случва в моето работно време. Този път нямах голям късмет. На вратата не ме посрещна младо момиче, ами дама носеща името Матушка Бемайор, предполагам титлата й е генерал. Научих това от баджа, който носеше. Те беше по-сериозна от твореца, когато е създавал вселената. Още на вратата ме разпита какво и как и дали нося всичко. Отговарях на изискванията.
След което ми посочи една стая и ме помоли да изчакам там, някой ще дойде да ми даде телефона. Изчаках около 10 минути и разгледах стаята. Изключително модерна – плоски монитори, черни клавиатури, лъскава работа. След 10 минути никой не дойде, което явно направи впечатления на госпожа Бемайор и дойде самата тя. Взе личната ми карта и докато попълваше данните ми, ми хвърли един огромен списък от 10 страници с хора, които трябва да взимат телефони и ми каза да се потърся там. Каза ми един номер от шест цифри, по който мога да се открия. Търсих се, търсих се и най-накрая стигнах до края на списъка, където хората бяха написани с химикал. Тогава й казах, че понеже са ми инсталирали телефона преди няколко дни – възможно е да ме няма в списъка. Тя каза, че естествено, че няма да ме има ако съм само преди няколко дни, след което ме накара да се донапиша там. Донаписах се. Тя ми даде телефона и аз сНов стационарен телефон и заминах.
Вечерта пробвах да го инсталирам – изпълних всички инструкции и той просто не проработи. Сменях видовете набиране, четох ръководства – не иска и не иска. На другата сутрин се оказа, че имам телефонен апарат, но пък телефонната ми линия не работи. И не само моята ами и на някои от съседите. Явно по време на моята инсталация на други са им прецакали телефоните. Естествено за това съм виновен аз, ако питате съседите, защото съм водил някакви да „базикат телефонното табло“.
И така два дни. Обадих се на повреди в БТК (130) и от там ми казаха че до ден ще пратят някой. Изненадващо тази сутрин телефонът проработи. Без да е идвал някой… възможно е като се върна тази вече да не работи пак. Не знам.
Предполагам трябва да мине още време преди услугите на БТК да стават така, както считаме че трябва да бъдат. Това е разбираемо. До тогава ще се опитвам да ползвам възможно най-малко от тях, защото не обичам да се чуствам виновен, за това че съм поискал нещо от тези хора.
