Нов стационарен телефон

Преди години БТК беше символ на лошо качество, бюрокрация, безхаберие, назадничавост и още подобни лоши неща. След като компанията беше приватизирана, новите собственици и ръководство се заеха да оправят този лош имидж. „Оправянето“ се изразява в изключително агресивната рекламна политика, която се прави в стила „Руския цар“ – много пари и много реклама. Рекламните послания показваха едни щастливи потребители на БТК, които от километри личи, че не са българи, усмихващи се на фона на прекрасни небесни пейзажи и притежаващи зъби от слонова кост. Преди няколко месеца ми се наложи да проверя дали това е така – трябваше да стана потребител на нов стационарен телефон, простете. Следват резултатите.

Около нова година течеше промоция за откриване на нов стационарен телефон. Ако до 01.01.2006-та си разкриех телефон, то щях да получа един чудесен безжичен апарат, с който да ползвам новата телефонна линия. На хартия изглежда идеално. Затова с Ивелина се запътихме към телефонната палата – нещо като централата на БТК, ако не греша, където има един изключително луксозен търговски център на компанията. Още на вратата ни посрещна млад човек, който ни настани, обясни ни всичко, попълни сам всички формуляри и в резултат имахме договор, който казваше че до 20 дни ще имаме нов телефон. До тук всичко е чудесно и ние сме щастливи. Трябваше техниците да ни се обадят и да започнем процедурата по инсталирането. Обикновено се обаждали до 4-5 работни дни.

40 работни дни по-късно никой не ни се беше обадил. Вече се бяхме настанили в новия ни апартамент, а трябваше да разчитаме единствено на мобилните си телефони у дома. Факт, който кара Ивелина да нервничи. Наложи се да звънна в БТК и да попитам какво става. Казаха ми да изчакам и че ще ми звъннат след половин час. Звъннаха и казаха, че са проверили и може да ми бъде инсталиран телефон – да кажа кога ми е удобно. Хладнокръвно преглътнах и насрочихме дата. Техниците идват във времевия пояс 9:00 – 11:00 часа, сутринта. Като аз бях решил, че те ще дойдат в 9:00 и до 11:00 ще са готови, а аз няма да закъснея за работа. Да, ама не.

В 11:10 на уговорената дата пристигнаха най-гневните хора на земята – техниците на БТК. Неуниформени, без документи и имащи лошия навик да влизат с мега-кални обувки те поискаха от мен ключове за мазето, телефонното табло и тн. Дадох им ги и отидох да ги придружа. Оказа се, че съседите, които държат ключа за телефонното табло са объркали нещо и са дали друг ключ, което правеше операцията по инсталирането -невъзможна. Пробвах да намеря ключ за таблото – никой нямаше. След което съобщих новината на техниците. Тогава за първи път чух някой да използва думата „пишоци“ – „Абе, може ли тези да са такива пишоци?“ и т.н. И тъкмо когато се опитвах да им предложа да се уговорим за друга дата, единият от тях напъна телефонното табло и извади една от вратите. Така де – разбиха го. Ахнах. Както си бях онемял единият се обърна към мен и каза – „Това табло е само камуфлаж“.

Излишно е да описвам телефонното табло – чиния със спагети е доста по-подредена и логична в сравнение с кабелите там. След около час глав-облъскане, проби, обаждания на съседи и т.н. ми поднесоха един протокол, че всичко е готово и си заминаха. Взех обикновен телефон и пробвах линията – работеше. Сега оставаше да си взема обещания телефон от промоцията, защото се оказа, че техниците не носят телефоните. Те ти дават един констативен протокол, с който ти отиваш до мястото където си сключил договора и си го прибираш от там. Имах телефонна линия, но без телефон.

Обратно към телефонната палата. В работно време. Всичко се случва в моето работно време. Този път нямах голям късмет. На вратата не ме посрещна младо момиче, ами дама носеща името Матушка Бемайор, предполагам титлата й е генерал. Научих това от баджа, който носеше. Те беше по-сериозна от твореца, когато е създавал вселената. Още на вратата ме разпита какво и как и дали нося всичко. Отговарях на изискванията.

След което ми посочи една стая и ме помоли да изчакам там, някой ще дойде да ми даде телефона. Изчаках около 10 минути и разгледах стаята. Изключително модерна – плоски монитори, черни клавиатури, лъскава работа. След 10 минути никой не дойде, което явно направи впечатления на госпожа Бемайор и дойде самата тя. Взе личната ми карта и докато попълваше данните ми, ми хвърли един огромен списък от 10 страници с хора, които трябва да взимат телефони и ми каза да се потърся там. Каза ми един номер от шест цифри, по който мога да се открия. Търсих се, търсих се и най-накрая стигнах до края на списъка, където хората бяха написани с химикал. Тогава й казах, че понеже са ми инсталирали телефона преди няколко дни – възможно е да ме няма в списъка. Тя каза, че естествено, че няма да ме има ако съм само преди няколко дни, след което ме накара да се донапиша там. Донаписах се. Тя ми даде телефона и аз сНов стационарен телефон и заминах.

Вечерта пробвах да го инсталирам – изпълних всички инструкции и той просто не проработи. Сменях видовете набиране, четох ръководства – не иска и не иска. На другата сутрин се оказа, че имам телефонен апарат, но пък телефонната ми линия не работи. И не само моята ами и на някои от съседите. Явно по време на моята инсталация на други са им прецакали телефоните. Естествено за това съм виновен аз, ако питате съседите, защото съм водил някакви да „базикат телефонното табло“.

И така два дни. Обадих се на повреди в БТК (130) и от там ми казаха че до ден ще пратят някой. Изненадващо тази сутрин телефонът проработи. Без да е идвал някой… възможно е като се върна тази вече да не работи пак. Не знам.

Предполагам трябва да мине още време преди услугите на БТК да стават така, както считаме че трябва да бъдат. Това е разбираемо. До тогава ще се опитвам да ползвам възможно най-малко от тях, защото не обичам да се чуствам виновен, за това че съм поискал нещо от тези хора.

kldn.net v1.0.2

Днес успях да намеря малко време за външния вид на тази страница и понеже много обичам да пиша в дневници с промени (change logs) описвам промените, които направих.


Брадата ми физиономия ще ви посреща когато заредите тази страница.


Послушах Еленко и добавих страница с информация за мен. Това е стандартният текст, който ползвам по презентации.


И тук послушах Еленко и махнах comments off, които объркваха посетителите. На това място се изписва единствено информация за секцията, в която е публикувана дадената публикация.

Какво трябва да се направи? По-ясна структура на страницата, ново заглавно изображение, актуализиране към по-нова версия на WordPress и превод.

Това има бъдеще

Предполагам мнозина от вас са се чувствали адски безпомощни, когато са се сблъсквали с неразбираеми интерфейси, било то на софтуер или уред. Колкото и добре да е направена една програма, тя винаги се оказва нещо като посредник между теб и нещото, което създаваш с нея. Предполагам това е осъзнато от много хора, защото същите тези много хора са поработили по въпроса, за да направят това…

Ако изгледате филмчето, ще видите както с прости действия се въздейства върху обекта и се постигат чудесни резултати. Изглежда много яко, но не знам колко ще бъде приложимо в реална работна среда, където хората цепя пиксели или пък обработват данни. Все пак този екран би позволил компютърът да заприлича на класически музикален инструмент, а визията създавана с него много по-нелинейна.

lo-fi

Напоследък имам чувството, че притежавам тонове апарати и софтуер, на които не използвам дори и 10% от възможностите. Нещо като технологично пренасищане, което води до реална лична неефективност. Пиша тези неща от компютър с около 4 гигабайта софтуер сред който – бази от данни, уеб сървъри и защитни стени, за които не знам почти нищо. От друга страна съм почти убеден, че ми трябват и съм си ги инсталирал. Кое ме наведе на тези мисли?

Имам нов телефон от близо година. Добре де, вече не е нов, но все още той притежава възможности, които не съм ползвал. Възможности като „цифров фотоапарат“. По принцип имам лошо мнение за вградените „цифрови фотоапарати“ в телефоните, но това не ме беше спряло да направя около 30 снимки с него. До скоро не ми се занимаваше да изтегля тези снимки, защото това ставаше само през инфра-червения порт и някак си не ми се занимаваше с това. Преди два дни изтеглих снимките и открих, че те никак не са лоши или поне като ги намаля на 440 по 330 стават годни за публикуване в този блог.

Като се върна назад във времето се сещам колко често съм искал да заснема нещо, но тогава не съм имал нормален цифров фотоапарат и затова просто съм пропускал нещото. Вече ще снимам с телефона. Снимките не стават за разпечатване или за детайлна информация, но пък стават за да се разбере основната идея, а това е важното.

От 30-те снимки избрах тези:

Много красив графит на една от автобусните спирки на 214 в Младост 4.


Вече имат и сайт!


Наводненията в Пловдив.


Нарисувано е въху една количка, от която продават семки. Кандидат за колекцията ми от „странни рекламни решения“. Габрово.

Предполагам тук ще започнат да се появяват повече фотографии. Предполагам.

Масанори

Част от добрите страни на работата в InterSpace, е че срещаш интересни хора. И това не е просто някакво клише, което всеки обича да споделя за работата си. През последните години свикнах да се срещам с корейци, таджикистанци, африканци и всякакви европейци. Комуникацията с тях страхотно ме забавлява (+обогатява) и вече искрено се радвам, когато при нас дойде някой нов артистично-технологичен пришълец.

Представям Ви Маса (Масанори), който е от Япония, но живее в САЩ. Той ще остане 3 месеца в България и ще работи основно върху себе си 🙂 Докато е тук, той блогва усърдно (по японски), а на мен ми е страшно любопитно какви впечатления споделя относно България и нас.

Коел

Приятно съм изненадан от този доставчик на Интернет. Още от разговорите ми с тях по телефона си пролича, че не са типичен LAN доставчик, а явно са филиал на голяма фирма. Самият факт, че мадамата, която беше поставена да говори на телефона успя да отговори на почти всички мои технически въпроси ме впечатли.
След като отговори на въпросите, насрочи инсталация за следващия ден и когато хората закъсняха за срещата представители на доставчика ми се обадиха сами да ми кажат, че ще закъснеят с 30 минути!!!

За 30 лева ти дават чудесни скорости, сигурна комуникация с техния сървър (вече няма да спичам като си проверявам пощата, не ми ограничават броя на връзки в секунда, нямам трафик, мога да им плащам по Интернет, мога да си връзвам други машини, ще имам и реален IP адрес. Черешката на тортата се оказа, че те не пускат кабел, който да виси и да влиза през прозореца, ами ти прокарват кабел, през шахтата за кабелната телевизия и по този начин ми спестиха възможността да пробия дограмата. Самата инсталация я прави отделна фирма, която се занимава специално с окабеляването и успя да прокара кабела зад всякакви секции и проби само 2 дупки. Доволен съм!