XGL и обучението

Напоследък съм щастлив потребител на XGL. Всеки път като започна да се фукам с набора му от възможности се намира някое хитро дупе да ме попита каква е реалната полза от всичките глезотии, които XGL предлага. Опитах се да събера най-основните неща, които една триизмерна работна среда помага при провеждането на едно обучение. Дано това да се види полезно на някой.


Едно от най-важните неща, когато започнеш обучението е да привлечеш вниманието на слушателите възможно най-бързо. Тук XGL ми помага, като веднага пускам някоя шега за това как винаги когато искам да погледна какво имам върху работния плот, просто мога да дръпна прозореца и да видя какво се крие под него. Всички се изненадват.


Същото като по-горе, само че дърпам прозореца надолу и се вижда неговата еластичност. Отдолу се показват някакви папки.


Един от способите да привлека вниманието върху дадена част от програмата е като симулирам капването на капка вода върху екрана. Капката с вода пада именно върху мястото, на което искам да акцентирам и по този начин не се налага да обяснявам надълго и нашироко къде точно трябва да се погледне.


С множество от гореспоменатите капки може да се опише цела част от интерфейса на програмата. Тук показва къде стои основното меню и лентата с инструменти.


А, това е може би най-полезната функция в XGL. Възможността в реално време да се приближиш към даден обект. Използвам го когато обяснявам дадени бутони в интерфейса на определена програма. Когато искам да покажа, за кой точно бутон става дума, аз просто увеличавам максимално и показвам бутона на цял екран. Много е полезно и ефектно.


Един от теоретично най-безсмислените ефекти в XGL са сенките. Но аз не мисля така. Сенките помагат на подсказките и падащите менюта да се отличават и изпъкват от останалата част на програмата, като по този начин по-трудно се пропускат.


И на последно мясо, но не по важност 😉 е ефектът, който кара всички не-активни (разбирай, прозорци които не са на фокус) да стават по-тъмни, като по този начин потребителят минагически разбира кой е активния прозорец. Това е страшно полезно когато се демонстрират диалогови прозорци, защото веднага става ясно кое точно е диалоговия прозорец.

В XGL има и доста други полезни неща, които не съм описал, но аз си поставих за цел да опиша тези, които са ми полезни по време на лекция.

Краят на романтичния период.

По принцип не обичам равносметките. По принцип. Правото да правя генерални изводи относно блоговете съм си го извоювал още от тяхната зора в България. Преди малко попаднах на едно старо интервю на вестник Капитал с мен, което ме накра да направя равносметката. Романтиката с блоговете окончателно завърши (за някои от вас по-рано, за други не, няма значение).

Интервю:

Катерина Огнянова: Каква е историята на българските уеблогове?

– Българските уеблогове започнаха да се появяват доста късно – преди около три години. По мое мнение закъснението е свързано с достъпността и качеството на хостинга у нас. Българският потребител не е свикнал да плаща за уебпространство, а поддържането на блог поставя някои условия, на които безплатният хостинг не отговаря. От друга страна, културата на българския интернет потребител е сравнително ниска. Основните му интереси са свързани с това какво може да източи от мрежата – филми, музика и т.н. В България интернет се възприема като една нерегламентирана територия, в която е добре да бъдеш анонимен и в която по-скоро да консумираш, а не да създаваш. Затова не е ценност да имаш идентичност в интернет – да имаш уебсайт, блог, да бъдеш личност.
В началото имаше няколко блога. Появи се *BPM на Cult.bg, той е по-достъпен – всеки може да публикува там. Според мен в момента у нас има три по-големи групи от блогове. Едната е на Cult.bg, другата – на хората от Движението за свободен софтуер, които имат техническата възможност и познанията и повечето от тях си направиха блог. Третата група са хората, използващи някоя международна безплатна услуга за уеблога си. У нас няма блог, оказващ сериозно влияние върху вече съществуващите медии. Мнозинството от блоговете са лични – импресии на един отделен човек. Персоналният блог е еволюция на личния уебсайт. Големите блогове тип филтър, съдържащи в себе си статии, пък са наследници на електронните списания (т.нар. е-zines). Жанровете се преливат и понякога е сложно да погледнеш нещо и да познаеш, че е блог. Най-лесният начин е да погледнеш технологията, по която е направен.

Катерина Огнянова: Какво предстои да се случи оттук нататък?

– Блоговете определено ще станат по-популярни в България. В момента те трупат потребители. Това се случва на база на факта, че вече са отворени няколко блога, които са интересни, дават идеи и пример за подражание. С навлизането на евтиния и качествен хостинг, какъвто вече съществува, ще започнат да се появяват повече уеблогове. Когато се натрупа една критична маса потребители, ще се появи и голяма българска платформа за направата им. Има опити да се създаде нещо подобно и сега – например dearlog.cult.bg. Ние обаче нямаме ресурси да го направим толкова популярен.
По мое мнение, следвайки модела с безплатния хостинг и безплатните електронни пощи, някой от големите портали ще пусне и безплатна блог услуга. Трябва обаче да се появи търсене за нея. Ако сегашните темпове на развитие се запазят, вероятно това ще стане догодина. Когато услугата стане масова, нещата ще се пренесат на съвсем различно ниво. Притежанието на собствен блог ще се превърне в ценност.
Засега броят блогове у нас се увеличава с нормален темп. Седмично се откриват два-три нови. На фона на международния растеж това е смешно, но пък си има и положителните страни. Сега сме в романтичния период. Всеки, който има блог, изпъква, той е личност и другите знаят за него. С настъпването на масовата услуга това ще изчезне. Тогава днешните дни несъмнено ще бъдат наричани доброто старо време.

Брой 40, 09 октомври 2004, 00:00 / ТЕХНОЛОГИИ“

Ако сега някой ме попита какво следва – не мога да дам точен отговор, въпреки че пътеката за развитие е сравнително ясна и проста. Можеби виждайки ясноначертания път на развитие аз пропускам следващия голям скок, следващия голям хайп…