От няколко дни съм в София. Не успях да направя много снимки в Тайланд, Чянгмай. Просто нямаше какво да се снима… освен хотели, летища, хора с компютри и кабели. Имам прекалено много снимки на подобна тематика… И все пак ето някои от добрите и интересни снимки.
Когато нямаше какво да се яде се налагаше да ловуваме скакалци и щурци и да ги готвим. Шегувам се. Тези тук се продават като бонбони на пазара. Цена 10 бата – около 1/4 от долара. Предполагам са интересни на вкус, но пропуснах да проверя.
Ето това го намерих умряло до една врата. Няколко оранжеви мравки бяха започнали да гризат едното от крилата му.
Не знам защо се хиля толкова. Обикновено по време на събития се хиля.
Тази снимка ми напомня страшно много на урбанистичните пейзажи в Lain. Наистина окабеляването е ужасно и дори родните LAN спайдърмени не могат да сътворят по-големи пъзели от кабели.
Лежим в стаята, която наричаме „The Fridge“. Наричаме я така, защото Дърк постоянно изнасилва климатика и температурата е около 25 градуса. На снимката се виждат различни модели за ползване на преносим компютър в легнало положение. Забележете българския модел. При това реализиран със 17′ лаптоп, тежащ около 4 кила.
След като ни тъпкаха със здравословна тайландска храна направо ми идваше да изям нещо нездравословно. Въздържаха ме, но до няколко дни ще поправя този пропуск.
Отново в хладилника. Дърк и Боби изглеждат готино в тази светлина.
Когато приключиш с 4 часово обикаляне из нощния пазар просто е задължително да пробваш масаж на краката. Продължава 1 час (по половин час на крак) и струва 200 бата (7 долара).
Тук за първи и последен път се возя на каросерията на пикап. Умрях от страх и все си представях какво ще стане ако колата друсне и аз излетя. Предполагам съм станал по-страхлив след като летях преди няколко месеца по магистралите в България.
Красивата гледка от прозореца. Красива друг път, ако припариш до блатото изскача тайландската версия на Лох Нес и те завлича на дъното.
Това са местните маршрутки. Малки камиончета, които си съобразяват пътя с желаните на всички пътници. Най-евтиния начин за превоз.
Малко туристически снимки. В Чянг Май имало 500 храма. Не съм ги броил но това е един от тях. В храмовете бродят оранжеви дребни монаси като от манастира Шаолин.
Ми, още един храм. Гледайки тези два храма ми стана толкова скучно, че ако трябваше да видя всичките 500 просто щях да откача.
Иначе тайландците ги бива да украсяват, където могат закичват подобни фенери или пък пускат меланхолична музика.
Останалото е скука. Всяка държава е скучна ако не отиваш да се забавляваш.
