Какво й става на тази техника

Тази седмица не почва никак добре. От техническа гледна точка. За начало изгоря дънната платка на моя преносим компютър и сега ще трябва да чакам поне 2 седмици докато пристигне нова от Германия. Новозакупената ми камера има изгорял пиксел на мониторчето за преглед. Преносимият компютър не Пешо също прегрява и той си е направил USB вентилатор, за да го охлажда. Още в понеделник Ubuntu-то на Галя гръмна и то на най-ниско ниво (shell команди). За капак някой беше изключил един от сървърите ни (размествали и решили да му дръпнат шалтера) – разбирасе файловата система имаше проблеми. Атанас се бори като прасе със система за осчетоводяване, която се намира в Англия без да има реална представа защо скриптовете й гърмят.

В края на седмицата трябва да измисля нещо.

Триизмерното и Максим Бехар

„Сега това е нещо уникално, ето защо поканихме всички наши приятели, клиенти, колеги, министри, главни редактори, за да се насладят на предимствата на триизмерното кино. Знам, че след години това ще е всекидневие за нас и исках нашите приятели да запомнят добре кога и с кого са го видели за пръв път”, каза Максим Бехар.

***

Уф, хората от връзките с обществеността трябва да внимават какво говорят и обещават. Връзки с обществеността не значи да представяме даден продукт или събитие в розово-романтична светлина.

Искам да споделя, че триизмерното кино в този му формат никога няма да стане ежедневие. Това, че то в момента си проправя път в България, не значи че е нещо ново в САЩ. В интерес на истината то има доста дълга история, която започва доста назад миналия век.

В момента триизмерното кино страда от следните пороци:

1. Филми се снимат трудно и скъпо;
2. Няма филми. Когато преди 3 години гледах триизмерни филми в Полша, то бяха същите филми, които дават сега в Imax, София;
3. Гледаш филмите с очила, които да смесват образа. От което след около половин час те заболява ужасно много главата.
4. С тези очила изглеждаш най-малкото тъпо. Виж снимката горе.

Именно затова не очаквам скоро да видим някаква революция в жанра. Затова, ако сте живи, когато триизмерното кино стане ежедневие, искам да си спомните от кого сте прочели, че няма да е скоро. Ха, ха.

* Снимка от Капитал

Не ти трябват очи – трябва ти гледка

Винаги, ама наистина винаги ми е много странно, когато хората започнат да пишат за фото-апаратите си, вместо да показват какво снимат с тях. Според мен няма никакво значение какъв фото-апарат имаш, а какво преживяваш и какво имаш около себе си, за да направиш наистина смислени и интересни снимки.

За да виждаш не ти трябват очи – трябва ти гледка!