Нова рубрика: Абсурдна реклама

Явно имам афинитет да снимам и обмислям всякакви абсурдни реклами, които засека около мен. Реших да поощря това ми занимание като създам специална категория в блога и там да публикувам реклама, която считам за глупава или просто лоша.

Фабрика „Радони“ работи за нас. Буквално си къса задника от работа за нас.

Авторски мебели „Стил – М“. Явно не са толкова авторски, защото мебелите им са оставени на заден план. На преден план, както си трябва, е поставена блондинка, която си показва гащичките и те кани да пробваш мебелите на „Стил – М“ с нея. Хитро.

Хитри, по-хитри, най-хитри, дизайнерите на Радисън. Много добре, че давате безплатен безжичен интернет навсякъде, но защо режете кабелите на мишките?

Смърт на ограничените RSS емисии в блоговете!

Напоследък доста се интересувам от безсмилени кампании и се замислих за това каква кампания би била смислена. Определено имаме нужда от кампания, която да прокламира активирането на пълни RSS емисии в блоговете на хората. Тук е мястото да дефинираме „ограничена“ и „пълна“ RSS емисия. Ограничената RSS емисия, позволява да бъде показвана датата, заглавието и част от публикацията в даден блог, за пълно прочитане трябва да се отиде на самия блог. Пълната RSS емисия, позволява даден блог да бъде четен без дори да се налага неговото посещаване, нужно е само RSS агрегатор.

Защо ограничаването на RSS емисията на даден блог е зло?

1. RSS са измислени преди всичко за лесното и автоматично споделяне на информация, а не само за известяване за дадена промяна;
2. Може да Ви се вижда парадоксално, но ограничаването на начините, по които вашите читатели четат вашите писания е лошо;
3. Това че имате RSS емисия, която е ограничена ще откаже потенциалните потребители на RSS агрегатори да я ползват

Защо активирането на пълни RSS емисии за даден блог е добро?

1. Когато пишете в блог, Вие искате да бъдете четени. Пълните RSS емисии ще доведат до повече прочитания и проникване на вашите идеи сред четящите.
2. Пълната RSS емисия позволява автоматичното пре-публикуване на вашето съдържание. Това ще Ви направи по-видими и по-открояващи се от останалите блогове.
3. Споделянето винаги е било и ще бъде добро.

Ще загубите ли посетители?

Не! Просто ще следите статистиката на RSS емисията отделно, от статистиката за посещенията на Вашата страница.

Как да активираме пълна RSS емисия за нашия блог?

Понеже съм потребител на WordPress, а и това е един от най-популярните двигатели за блогове – публикувам изображение с настройките за него.

Отивате на „Options“ >> „Reading“ >> „Syndication feeds“ >> „Full text“

Ако сте потребител на подобна услуга и искате да ми помогнете – пратете ми подобна снимка + крактка текстова инструкция за активирането на пълните RSS емисии.

Първата ми награда – Dirk Award 2006

Последните 3-4 години от живота ми прекарах като eRider. Ирайдърите са технически консултанти, които провеждат обучения и повишават ефективността на технологиите в неправителствени организации. Всичките ми пътувания от Намибия до Тайланд са свързани с това. Обществото на ирайдърите си има сайт (eriders.net) и представители в десетки страни по целия свят. Всяка година обществото на ирайдърите дава награда – Dirk Award (наградата е наречена на първия, който я спечели – Дирк Слектър). Тази година я дадоха на мен.

За мен е важна, защото:

– за нея не се кандидаства, а те награждават предишните наградени;
– тя е признание за положените от мен и екипа на ИнтерСпейс, с които изпълнявахме този проект;
– няма никакво парично изражения.

Ето и официалния анонс:

2006 Dirk Award Winner!
Vladimir „Kaladan“ Petkov

The Dirk Award Committee is honored to announce Vladimir Petkov as the 2006 winner of The Dirk Award.

Since 2003, Vladimir Petkov (aka Kaladan) has worked as an eRider, serving as Content and Project Manager at Interspace, a New Media Art Centre in Sofia, Bulgaria. He is part of a great team which supports his efforts in spreading eRiding; the team is creative, dedicated and ever-willing to welcome new visitors to Interspace. Several years back, the term “supeRider” was coined to describe an individual who showed strong mentorship and leadership skills both on their own eRider team as well as in the larger eRider community; Kaladan has been an embodiment of that term ever since he started eRiding.

KaladanAlong with his team of talented eRiders at Interspace, Kaladan has „hosted“ visits from two other eRider teams, Open Consultants from Georgia and the eRider team from Tajikistan. Kaladan set a week-long agenda for each visiting team that offered learnings on how the Interspace eRiding team has been successful, but also provided opportunities to address the visiting teams’ current challenges. Kaladan has also traveled to Tajikistan and most recently Thailand to provide training to eRider groups there; in Thailand he trained with eRiders working in the „Free Burma“ movement, and he has agreed to travel to Sierra Leone to work with teams of eRiders working in West Africa. He is also responsible for the running of the eRiders.net website.

Kaladan and Interspace have long been at the forefront of providing Open Source Solutions to NGO’s. His strategy of deploying open source solutions came as a response to a Bulgarian Government crackdown on illegal software piracy which threatened to close several Bulgarian NGO’s. With Kaladan’s help, many Bulgarian NGO’s remained open and his model for migrating NGO’s to Open Source has been used by many other eRider organizations.

In person, Kaladan is warm, friendly and always has a smile. He is also entirely humble and always ready to help where he can. It is because of these traits that we are honored to acknowledge Kaladan and all that he has done for the eRider community and for the NGO sector as a whole.

The Committee of previous Dirk Award recipients and the global eRider and nonprofit technology support community congratulate Kaladan for passionate, inspiring, far-reaching work!

Официален сайт: dirkaward.org

Утре – Joichi Ito

Joichi Ito ще бъде няколко дни в България по покана на Интернет общество. Всички желаещи могат да се срещнат и да разговарят наживо с него на 25 октомври 2006 (сряда) в 65-та аудитория на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 17:30 часа. Ако се интересуваш от блогове присъствието е задължително.

Повече информация на блога на Йовко.

Пирати ограбиха скулптори

От няколко седмици Министерство на културата е активизирало титаничната си борба с пиратството. Резултатът е поредната кампания, която нито образова, нито повдига морални проблеми, а чисто и просто плаши. Кампанията се изразява в огромни трансперанти, които се веят по улиците на София и облъчват минувачите с категоричното „Пиратството ОГРАБВА!“. Технология, която ми напомня изключително много на похватите на Големият брат. Вървиш по улицата и отвсякъде те заливат пропагандни лозунги, целящи да ти създадат позиция по даден проблем.

Любопитното тук, е че този лозунг ще си остане неразбран. Възрастните хора не знаят какво се има под „пиратство“ и предполагам голяма част от тях ще си мислят за истинското такова (кораби, черепи и т.н.), а децата просто ще се изсмеят. Като мен.

Пре-любопитно е че в кампанията са се включили и скулптори, което за мен е много нелогично. С какво пиратството е ощетило тях? Някой е правил копия на техните произведения на изкуството? Наистина ли тази кампания цели да се бори с пиратството или е просто малко допълнителна реклама за ограбените артисти?

Понеже Министерство на културата има само 126 човека персонал, реших да им помогна с произвеждането на постерите. Изнамерих от интернет снимки на добре познати певци (нали пиратството тях ги мори най-много) и направих няколко постера. Ограбиха хората!


Бате Жоро. Драсни ми едно писмо да ми кажеш как точно те ограбиха пиратите? Липсва ми фантазия да разбера, как е организирано технологично и каква е била финансовата им изгода?


Теодора Андреева е ограбена по подразбиране. Интелектуално. За нея се говори, че един ден се обадила на баща си и му казала, че й е скучно и че иска да стане певица. И хоп, готово. Вече е певица и циците й се взират в нас от всеки ъгъл. Бедното дете, ограби я пиратството.


Пиратството ограби Ан Джи и я принуди да носи прокъсани парцалки и да се храни с евтини захарни изделия.


Азис е толкова беден, че няма къде повече. Загрижени за финансовото му състояние, хората пълнят стадионите и му дават социални подаяния.


След като пиратството разори Деси Слава и се наложи да напусне замъка, в който живееше, тя емигрира към топъл и далечен остров. Сега преживява като се храни с паднали плодове и прави неуспешни опити да ускори еволюцията на маймуните.


Пиратството не пожали и Галя от сатен. Галя вече не може да си позволи да си позволи нощничка и пликчета от сатен и сега носи шаяк. Вече се нарича Галя от шаяк.


Редовното изтичане на слухове, че Каризма крадат песните си от чуждестранни артисти доведе до прекратяването на дузините им рекламни договори. Тоест, това че тя бяха интелектуални крадци и пирати ги ограби. Всичко се връщаааа, каза Руши.


Пиратите не пожалиха и Гергана. Тя нямаше думи и едри сълзи покапаха по нейните гърди. Тя и без това друго не можеше.


Пиратите бяха изключително лоши към Камелия. Тя беше ограбвана няколко пъти по кориците на известни списания и до такава степен свикна да бъде ограбвана, че се съблича всеки път когато види камера.


Кати, ах Кати. „Волната пеперуда на фолка“ беше пометена от пиратството и вече се налага да кара скапани мотори гола.


Лилана беше ограбена още преди да стане певица. Безжалостните пирати я изчакаха да стане на 18, съзряха в нея красив глас и я ограбиха. Сега е принудена да се облича с мрежички.


Времената, когато Мария слизаше от Мерцедеси и отваряше бири с цици минаха. Филмови звезди като Стивън Сегал й обърнаха гръб и тя сега гледа натровено и леко тъжно. За всичко това са виновни пиратите, мамка им.


Азбучен пример как ограбва пиратството. Аха-аха да пропее момичето и те й свалиха кожата от гърба. Буквално.


Тя просто е една бедна принцеса.


Беден, беден човек.


Пиратите принудиха всемирния талант (певица/писател, абе всичко) Ваня Щерева да се влачи окована и да прави садо-мазо чупки. Тъжна гледка.

Истина ли е всичко това? Не, разбира се.

Министерство на културата се е объркало. То живее в някакъв извратен, далечен и измислен свят, където:

1. Да се продават 10 песни, като от тях става само 1 е разумно;
2. Да се задължава слушателите да купуват стоката по неудобен за тях начин е разумно;
3. Артистите да демонстрират завидно богатството и лукс, като едновременно с това се оплакват е разумно;
4. Пиратите ограбват скулптори;
5. Кампапания срещу пиратството се изражда в рекламна кампания, на неизвестни люде;
6. Някой вярва че чрез менторска и назидателна кампания може да се промени нещо.

Амин.

Скривалището (част първа)

Всяко момче е имало своето скривалище. Аз съм имал няколко. Преди седмица намерих едно от тях и то беше в състояние, много близко до това, в което го бях оставил преди 12-13 години.

За какво ми е било скривалището?

Първите ми спомени от моето детство са свързани с Разград, където съм живял доста. Първите ми спомени от София са свързани с Младост 3 и блок 363. Като дете участвах във всички възможни войни между блоковете (населени с млади семейства и много деца). След време се преместихме в блок, който по ирония на съдбата беше един от блоковете, с които враждувахме. Именно затова ми трябваше скривалище – за да има къде да се крия, когато направя някоя беля, а не исках да се крия в нас, защото ще ме намерят и ще кажат на родителите ми за белята.

Затова и започнах да се оглеждам за скривалище – място, което да мога да ползвам когато някой от големите (батковци и т.н.) ме преследва, а също така да играе и ролята на нещо като супер лично пространство, в което можеш да правиш редица забранени неща, без да има кой да ти се скара. Идеално място за скривалище се оказа една от малките стаички на чистачката в нашия блок. В панелните блокове, предполагам и в новите блокове, през 2 етажа има малка стаичка, в която чистачката да държи своите препарати, метли и други инструменти. Разбира се никой нищо не държеше в тези стаички и те се ползваха за публични складове на апартаментите, които бяха наблизо. По някакви стечения на обстоятелствата нашата стаичка беше празна и отключена.

За да бъде нещо твое, трябва да го заградиш. В пълна тайна успях да намеря някаква стара брава и да я монтирам на стаичката. След това изнамерих кашони с които я покрих и започнах да си създавам мой свят. В този мой свят допусках някои от моите приятели – Мишо и Христо, които също имаха достъп до нея, защото и на тях им се налагаше да я ползват.

Спомням си, че няколко пъти са ме обсаждали вътре, правили са опит да палят вратата и т.н., но в крайна сметка не са успявали да ме извадят 🙂

Не си спомням точно кога спряхме да поддържаме скривалището, но с течение на времето то е било превърнато от майка ми в нещо като склад за всички ��ои играчки. До преди няколко дни, когато го отворихме. Ето и снимките.


Ето я вратата на скривалището. Пробил съм шпионка, през която да гледам кой е отвън. Шпионката беше лоша идея, защото тази дупка беше използвана за да ме заливат с вода или пък правеха опити да я палят и така да ме извадят.


Не изглежда много добре. Но това е заради прахта и ненужните вещи. Има една стара мивка, върху която бяхме сложили множество кашони. Можеше да се свиеш и да стоиш върху тях. Гледаш през дупката, държиш дръжката на вратата и се кефиш.


Вратата отвътре. Има всякакви лепенки, които са ми попадали, предполагам редки екземпляри за колекционери.


Признаци, че като д��те съм имал пиромански и деструктивни наклонности. Може пък да е било някакъв бунт срещу корпоративните символи. Ха-ха


Втората дръжка, с която да може двама човека да държат вратата. Гениални приспособления.


Това инженерно достижение представлява поставка за свещ. Мда, палел съм огън, за да мога да чета някакви неща в тъмнината. Яко. Сглобена е от метален конструктор, който в момента няма еквивалент. Нещо като метално Lego, ама по-яко.


Култови надписи. Мишо и Христо умираха да пишат „Мишо е Super“, писането на английски език имаше някаква особена стойности и придаваше на пишещия елемент на „якост“. Могат да се забележат два типични за Христо портрета – крушата с очи и пуш��щия мъж.


Една от последните ми мании като малък. Всички се бяхме побъркали по костенурките нинджа. Аз бях Леонардо. Тук явно съм започнал да лепя колекцията ми от лепенки. Лепенките бяха част от някакви дъвки. Спомням си как редовно скачах в мазата и търсех шишета от бира или лимонада и ходех да ги връщам. Плащаха добре, а с всички пари си купувах дъвки. Купуваш си 20 дъвки, заради лепенките в тях. Отваряш ги, за да видиш какво ти се е паднало, но ти става жал за дъвките и започваш да ги лапаш. Когато налапаш към 10 дъвки, те стават една огромна буца, която едвам предъвкваш. Безценно.

Засега само отворихме скривалището. Скоро ще пиша какво съм намерил сред играчките.