Дядо ви Коледа

Обратно в суровата реалност. Веднага след връщането от Африка ми се наложи да изпълня една от най-опасните мисии в живота си. Да бъда Дядо Коледа на парти за 14 хлапета. Имах сценична треска, която след това се превърна в истинска треска (вдихнах температура и се гътнах за 4 дни след партито).

Част от забавлението е да се криеш в кухнята. Добри хора ми носеха храна. В далечината се чуваше зловещ детски смях и дюдюкане.

Нямах Снежанка, но имах красив коледен ангел-асистент.

Тук давам автограф.

Коледният ангел прави магии. Вижте как й свети вълшебната клечка.

Бях суров, но справедлив. Всяко дете трябваше да каже стихотворение или да изпее песен.

Догодина пак.

Тестове с антени

От България донесохме две антени сглобени от чичо Марчо. Те са основна част от обучението по безжични мрежи, което проведохме. На снимките тичаме из града и се мъчим да установим връзка. Най-добре сработиха на плажа където имаше пряка видимост. За съжаление не успяхме да хвърлим сигнал от планината до центъра на града. Ефира е много замърсен, всеки излъчва и има какви ли не препятствия. Снимките.














Китка снимки от далечна Сиера Леоне

Нещата в Сиера Леоне са добре. За нас. Иначе самата държава е безумно зле. Но не съм очаквал нещо различно. Все пак има доста интересни неща и предполагам ако се поседя 1-2 седмици нищо няма да ми прави впечатление, но все още имам културен шок. Това е просто съвсем друга култура.

Ето и снимките:

Представям ви футболния отбор на Гвинея-Бисау. 30 минути след тази снимка той ще се сбие с граничната полиция на летището в Дакар. В най-интересните моменти полицаи ще арестуват футболисти облечени в патешко жълто и ще ги ритат по задниците. Лошото ми настроение беше поправено моментално.

Летим със Слок Еър Интернешанъл. Очаквах витлов самолет, а те ни изненадаха приятно.

Стойчо се лигави и се прави, че рекламира Слок.

Влязохме лесно. Корупцията се усеща навсякъде. Веднага след като кацнахме почти всичкия персонал на летището се пробва да ни продаде билети за хеликоптер. От граничните полицаи до митничарите. Едвали са фенове на тази компания. Хеликоптерът е Ми-8, карат го руснаци.

По тази писта каца Боинг 747, какъвто не каца дори в София.

Плажовете са страхотни и празни. Само групи от рибари вадят огромни мрежи с риба.

Същото.

Местен комедиант, който изкарва добри пари като обяснява мерките за безопасност в хеликоптера. Доста интересна пародия на процедурите по безопасност в самолетите. Записал съм го как разказва вицове, но ще пусна филмчето, когато имам приличен интернет.

Това е най-добрата бира в държавата.

Първите шокиращи кадри. Това може да бъде видяно и в някои части на България, но тук МНОЗИНСТВОТО от децата са така. Нищо чудно, че има толкова висока смъртност.

Изпобвам си фотоапарата. Снимам от движеща се кола. Да, тук всички носят предмети на главата си. Не знам как го правят.

Приятната изненада. Настанени сме в туристическата част на града, където има много евтини и хубави хотели. 100 долара за двойна стая.

Хотелите са приятни, но отвън изглеждат като затвори. Въре има около 10 човека въоръжена охрана. Денонощно.

Голяма част от населението са християни и въпреки всичко тече подготовка за празниците. Не успях да го заснема как носеше елхата на главата си….

Само на мен ли тази кампания ми звучи двусмислено? Държим бъдещето в ръцете си? За маструбация ли говорят 🙂

Нашите приятели работят на тази „улица“. Както всички останали улици тя е просто ужасна. Тук няма електрическа мрежа и канализация. Богатите имат генератор, но почти всички се изхождат директно на улицата. Пред всяка къща има открита канализация, по която тече отходна вода.

Някога тук е имало хубави къщи. Преди войната.

Тук продават коса. Права коса, защото всички са къдрави. Жените се остригват нула номер и си лепят закупената коса по главата. Суетата е странно нещо. Жените в България пък се къдрят 🙂

Даунтаун. Тук не е толкова лошо. Врявата е ужасна и е пълно с пътни полицаи които спират и глобавят наред. В рамките на 20 минути глобиха 2 таксита, в които се возехме.

На 5 минути от центъра е едно от най-бедните гета. Мръсни и ръждядали къщи от ламарина. Децата се търкалят пред тях.

Стойчо се хили и привлича децата. Те му позволиха да ги снима.

Отново снимка на Стойчо.

Днес бяхме на плажа и проведохме тестове с антените. Почти сработиха както трябва, но самите тестове бяха много приятни. Подозирам, че Стойчо избра тестове на плажа, за да може след тях да се изкъпе. Плажовете са страхотни и тъжно празни. Утре ще ги покажа.

Дакар

Не можахме да разгледаме Дакар. Сутринта прекарахме в срещи с метните консултанти, а след това се занимавахме с поредния истеричен проблем – не бяха направили резервации за полет от Дакар до Фритаун. Ако кажа, че не спекох жестоко ще излъжа. Общо взето бяхме изправени пред перспективата да си останем в Сенегал и да не успеем да отидем за основния тренинг в Сиера Леоне.

В крайна сметка успяхме да намерим от една компания билети за бизнес класа, а за връщане от друга компания билети икономична класа и някак си спасихме положението. Хубавото, е че заради тази врътка ще имаме един ден повече във Фритаун и ще може да направим по-добър тренинг там.

Дакар е друг свят. Градът е огромен (около 4 милиона) и в него цари невероятен хаос. Мръсотията е навсякъде, бъка от започнати инфраструктурни проекти, което допринася за общия хаос и мръсотия. Навсякъде е пълно с някаква особено кичозна синя окраса по случай коледа. Това е сравнително странно защото те все пак не са християни.

Ето и малко хаотични и непремерени снимки.

Дакар в 7 часа сутринта. Все още е доста тихо и почти няма хора по улиците. Само самотни продавачи.

Мизерията е навсякъде. Тази снимка е в така наречения център.

Малко по-нормално изглеждащи къщи.

Жена простира 🙂

Стойчо „Усмивката“ Станчев показва някакви евтини оферти за сървъри.

Паметник на сенегалските воници, участвали в първата световна война. Предполагам голяма част от тях са воювали с нас.

Централна гара.

Улиците са пълни с млади хора. Тук нормалното семесйтво се състои от около 10 деца.

Утре повече. От свободния град.

Сенегал

Успешно влязохме в Сенегал. В момента използва бързия и безплатен интернет в хотела за да пиша тук.

Както и се опасявах, най-големите проблеми около пътуването до тук дойдоха в България. Заради мъглата в София излетяхме с 4 часа закъснение, смесиха ни с друг полет и вместо за Париж заминахме за Амстердам. Нещо като самолет маршрутка. Заради тези разходки пропуснахме полета от Париж до Дакар и се наложи да преспим в Париж. Добрата новина беше, че България ер ни намериха хотел и храна и не ни оставиха да се скитаме немили-недрадги.

Времето е супер – лято, но не е толкова влажно или горещо, колкиото очаквахме. Още не съм направил някакви велики снимки, но довечера определено ще публикувам някоя серия тук.

ill-boards

Докато подреждах колекцията ми от фотографии открих няколко брутални реклами и реших да ги споделя. Снимките са правени преди около 2,5 – 3 години в София и като ги гледам стигам до извода, че рекламата не се е развила драстично от тогава.

Ирен Онтева прави магия и доказва слогана „Магията на истинската водка“ като успява да прикрие огромния си бюст само с две хартиени бутилки. Магия.

Огледахме се и където да погледнем – само задници.

На около 300 метра от училище – садо-мазо девойки са наблюдавани от дядковци.

Развитие на идеята. Само на мен ли карето ми стои грозно?

По-късно това момиче се снима за Playboy. До колкото си спомням във визитката и за списанието пишеше, че е момичето с пръста от рекламата на водка екстаз.

Една от най-бруталните, направи-си-сам реклами, на които съм попадал. На Графа.

Joska

Един от първите графити герои?