Jason Krieger

Сайтът на Jason Krieger впечатлява с прекрасно портфолио от цифрови фотографии и най-вече с красивите се тапети за екран. Причината да го открия, бяха тематичните тапети, които създава за всеки месец от годината.

Докато се сме на вълна тапети – Pixelgirl Presents са увеличили колекцията си от тапети за iPhone, а в магазинът им (пълен инак с тинейджърски стоки) се е появил ето този приятен калъф за телефон.

Дневник, Капитал, Кариери и За Града за мобилни устройства

Призив: моля, пратете ми снимки на сайтовете във вашите мобилни телефони. Колкото повече снимки – толкова по-добри сайтове 😉

Капитал върху Motorola RAZR2 v8
Капитал върху Motorola RAZR2 v8.

Дневник върху Nintendo DS Lite
Дневник върху Nintendo DS Lite.

Дневник върху PSP
Дневник върху PSP.

Дневник върху Sony Ericsson p1i
Дневник върху Sony Ericsson p1i.

Споро ще извадим версия и за пералня 😉 Иначе текущите ги изпробвахме върху доста телефони, като би трябвало като посетите сътветния сайт – автоматично да бъдете пренасочени към мобилната му версия. Това важи и за версиите за iPhone, които са почти идентични с тези за мобилни устройства.

– Пълна информация за мобилните версии на сайтовете в сайта на Икономедиа;
– Домейните: dnevnik.bg, capital.bg, karieri.bg, zagrada.bg

В какво се превръщат… трафопостовете!

Как в какво? Много ясно, че в каквото си поискат. Гледай снимките надолу:


Приключенията започват с този пернат красавец, приютил компютърен клуб.


С оргомната си антена и специална набраздена обвивка, този сай-фай индивид обажда стилистика ала Междузвездни войни.


Изоставен е в едно училище, на произвола на децата-графомани.


Евтинка кръчма, която събира местните алкохолици. Предполагам ги намамва с ракийка за по 30 стотинки, която се разлива в пластмасови чашки. Класика.


Най-доброто от два свята. Както би казал Еленко.


Този модел си има специална приставка за скара. Пише, че пекат риба там.


Ток и лекарства.


Тук играта загрубява. Приятна симбиоза между едноетажен трафопост и двуетажно заведение. Забележете как са си оставили врата, за да ползват покрива на трафопоста като тераса.


Същото, но отпред.


О, кралю на тунингованите трафопостове – името ти е център „Тошимото“. Забежелете автентичните възрожденски елементи (керемиден покрив, гиздави комини), както и че сградата е около 3 пъти по голяма от оригиналната. Направо една градска вила.


Тошимото отпред. Красавец.

Най-забавното, е че всичко това най-вероятно се води като пристройка. Правиш пристройка, а след това надграждаш лека-полека. Без да се замисля, че всичко това изглежда супер безумно на фона на панелните блокове наоколо.

One Laptop Per Child в България

Пипнах една от най-яките джаджи наоколо – преносимият компютър XO. Ето две снимки:

Малък, ударо и водоустойчив и лесен за носене.

Лек и изчистен интерфейс.

Ето и впечатленията ми за устройството:

pros+

– Изглежда добре;)
– Лек;
– Устойчив на външния влияния (дъжд, удари и т.н.)
– Има яка вградена камера;
– Поддържа безжична мрежа;
– Супер прост интерфейс, който може да бъде преведен на български език;
– Използва свободен софтуер;

Cons –

– Ако не поръчаш достатъчно бройки (например хиляда), цената му е около 300 долара?!? Тогава защо просто не купуваме EEE PC на ASUS?
– Толкова е защитен срещу инцидентно отваряне, че аз не успях да го отворя и се наложи да ми помогнат за това;
– Върви бавно. Доводът, че децата това не ги интересува е доста погрешен. Децата не са от най-търпеливите същества и скоростта има значение, за да им се задържи вниманието;

Трябва да кажа и добри думи за българите, които подпомагат проекта OLPC, и които превеждат интерфейса на компютъра. Ако искате да им помогнете полетете към техния сайт.

Nintendo

Ровичкането в историята на Nintendo се оказа доста любопитна. Освен, че са започнали като фирма, произвеждаща карти, са имали периоди в които са произвеждали ориз, предлагали таксиматрови услуги и дори са притежавали верига от… „любовни хотели“. Слава богу, всичко това се е оказало лошо хрумване и те почти фалират, като си избиват от главата да се занимават с нещо друго освен игри.

Друг интересен факт (поне за мен), е че известните съветски игри на Електроника (яйцата и тем подобните им), се оказаха клонинг на серията Game&Watch на Nintendo. Апропо, текущият дизайн на Nintendo DS lite е реплика на този дизайн на Game&Watch.

Намерих и обяснение на маниакалната обсесия на Nintendo да контролора/сертифицира всички игри, които се появяват за техните платформи. Причината е така наречения „Срив на американския пазар за видео игри през 1983-та“. Та тогава фалират някои от най-големите фирми, които произвеждат игри и домашни компютри/конзоли. Причината, е че пазарът е наводнен с хиляди нискокачествни игри, което обърква и отказва потребителите да ги играят. След това Nintendo затяга контрола върху качеството на игрите и от това печелят потребителите, а индрустрията оцелява.

И за финал, заради устройството R4DS, Асоциацията на издателите на развлекателни компютърни програми твърди, че 90% от потребителите на Nintendo DS играят нелицензирани игри върху конзолата. Благодарение на същото устройство(което имам, ха-ха) открих, че голяма част от текущите заглавия за Nintendo DS са доста смотани, направени по филми или клонинг на някой успешен франчайз за PC. Да не говорим, че масово не се продават в България.

Интересните заглавия ще ги опиша в отделна публикация.