Генотип – всичко за автора

Още от времето на *bpm имах идеята да се създаде възможност, всеки автор с регистрация в сайта, да добавя нещо като публично досие на вкусовете си, софтуерната и техническата си осигуреност, привързаността си към определени марки и прочее. Въобще нещо като дневник на всичките „избори“, които правим и които ни различават по между ни.

Около 01:00 тази нощ се опулих и реших, че е дошло времето да направя това, поне за личния си блог. Резултатът е страницата Генотип Профил, която съдържа доста първична информация за мен. Все още не съм сигурен какви раздели трябва да добавя и дали точно така трябва да се групира тази информация, но общо взето мисля че съм на прав път.

Според вас какво още може да се добави и бихте ли добавили нещо подобно във вашия блог?

Последен работен ден преди отпуска

Утре е последния ми работен ден преди така чаканата ми отпуска.

Чакам я от доста време и ще я прекарам със семейството ми в Бургас. Ще разхождам Калина, ще спя повече, ще си приготвя няколко презентации и дори ще пробвам да отида на плаж няколко пъти.

Ще се видим на 15-ти.

За надписите и фонтаните

От около месец имам колело и го карам сравнително често. Този месец през ден карам от центъра до Стрелбище като по пътя минавам през Южния парк. Точно на входа му имам любимо място – фонтан, до който спирам и стоя около 30-40 секунди и се разхлаждам.

Фонтан

Днес тъкмо се подпрях и забелязах че съм стъпил на някакъв лист. Изглежда ето така:

Фонтан

Видях нарисувана гръмотевица и слязох от колелото, за да прочета по-добре. Ето какво пише:

Фонтан

Само дето не са написали, че около фонтана е минирано, а самолети хвърлят касетъчни бомби в произволни моменти от денонощието. И тук изникват въпросите:

1. Ако е толкова опасно, защо „табелата“ не е по-видима?

2. Защо това нещо не е подписано? Кой стои зад него? Някой анонимен благодетел или общината?

3. Защо след като има възможност от токови удари този фонтан работи? Когато някой се изпържи какво ще каже общината на близките му: „Хей, ние ви предупредихме – сори, не трябваше да пипате водата“.

Съвет
Ако можете избягвайте фонтаните, градския транспорт, държавната администрация, служителите на КАТ (които нощно време изскачат от храстите без сигнални елечета и се опитват да ви спрат) – смъртоносни са.

Оранжев страстит

Около книгата на Ангел Грънчаров се е разгоряла китна дискусия и се сетих, че Еленко дари тази книга за библиотеката в офиса. Докато я разглеждах един колега ме попита: „Ти защо четеш медицинска литература?“, което искрено ме озадачи. Причината беше това:

Страстит

„Страстит“ и „бесове“ са си някакви болести.

Тази забавна правописна грешка ми напомни за една от любимите грешки, които допуснахме при издаването на ръководството за GNOME 2.8. А по-точно:

Оранжев Гном

Да, бяхме забравили да поставим заглавието на книгата… в сравнение с това „страститът“ изглежда като чиста сълза в окото на монахиня.

П.С.
От сега казвам, че съм роден 79-та и няма шанс да съм бил вербуван от ДС.

А защо не „дженга тиймбилдинг“?

Дженга турнир
Снимка: Totto, лиценз cc-by-sa

В Кариери има интересна статия, която описва нов подход за тиймбилдинг, а именно – игрите в офиса. Към статията има кратко видео-клипче, което показва втория Дженга турнир в Икономедиа.

Отдавна се канех да напиша нещо подобно, особено за офисното Wii, но все не ми оставаше време. Като човек, който поощрява играта в офиса, най-често ме питат – „а вие кога работите?“. Отговорът е – постоянно, просто игрите помагат за намаляване на напрежението и водят до разнообразие. Моделът при който всеки служител се пресира/контролира дали работи точно по определените задачи не е ефективен и води до липса на инициатива, еднообразие, безразличие и в крайна сметка до лоши резултати.

Затова позволявайте на колегите си да се забавляват докато са в офиса. Така и така ще прекарвате поне 8 часа заедно на ден, защо това време трябва да бъде наказание?