5 устройства, които iPhone уби

iPhone срещу всички

Пролет е, време е за пролетно почистване. Изненадата при това пролетно почистване беше в раздела с морално остарялата техника, която събираше прах между едни списания и тонове ръководства. Докато подреждах всички боклуци в една торба и ги приготвях за прибиране в мазето (сърце не ми дава да извхърля техника) осъзнах, че повечето от тези джаджи вече не са необходими. Причините са много, но определено мобилните устройства, наричани все още мобилни телефони, са ги убили.

Органайзер
Имал съм поне две устройства от този вид. Подреждал съм си всички контакти, ставаше и за елементарни смятания. Нещо като кръстоска между тефтер и елка. Елката също е мъртва, но дори нямам таква вкъщи, за да я преместя в мазето.

Модем
Хем го обичам, хем го мразя – имам два такива в перфектно състояние. LAN интернета и ADSL бяха основните причини за смъртта на модема, а мобилния интернет го довърши. RIP та-та-та-та, зшшшш, зшшш!

Електронен часовеник за леглото
Електронен часовник над леглото. Сещате ли се кога за последно сте го ползвали? А и за какво ви е след като имате телефон. Една батерия по-малко.

Малките фотоапарати
Ултракомпактните фотоапарати умират от камерафоните. Достатъчно е да погледнете израстването на iPhone във Flickr, за да се убедите, че съвсем скоро компактните камери ще заминат в мазето. Екзотики като Sigma DP2 ще си имат ниша, но те са привлекателни за взискателни фотографи, които не искат да мъкнат със себе си DSLR и торба обективи.

iPod
Освен два iPod-а, като този на снимката, към мазето заминава един дискмен и един уокмен. Всички те споделят сходна съдба – тотално обезсмилени от мобилните телефони. Е, единия iPod умря от натиск, а другия просто реши да умре, но дори и да бяха оцелели, то сега щяха да са или подарени или да заминат в мазето.

Предполагам всичко това си го знаете, но въпросът е „Какво ще убие iPhone?“.

Дилема за обективи, ама голяма

Семейният сенат одобри изменения в разходната част на бюджета в перото за обективи. И сега съм в рядката ситуация, пари има, но няма твърдо решение кой обектив да се закупи.

В началото бях харесал 70-300 VR, защото обичам да правя папарашки снимки като тази, но след като четох ревюта и говорих с приятели се насочих към Tokina 11-16, която е идеална за снимки на сгради и въобще хваща много неща. И за да стане още по-сложно, след разговор с приятели сега клоня към 18-200, който се води нещо като идеалния хибрид за всякакви ситуации. Но тук има още един любопитен факт, вече имам 18-105, който се покрива изключително много с 18-200 и по този начин ще имам почти същия обектив, без някакви особени разлики.

Ето и претендентите:

Nikon 70-300mm VR

+усове
+ бърз автофокус (af-s);
+ редуциране на вибрациите (може да се снима от ръка в не-дотам мрачно време);
+ може да се правят папарашки снимки, детайли по покривите, абе супер забавно е;
+ вътрешен фокус (още по-бързо фокусиране и обектива не си променя дължината);
+ много рязък от 70 до 200мм;
+ много малко винетиране;
+ много малки цветови изкривявания;
+ боке-то му било много хубаво;

-инуси
– сравнително скъп (899 лева);
– не може да се направи панорамна снимка;
– тежък;
– според Кен Рокуел, мега известен разбирач, нямало особено смисъл от този клас обективи, защото ако си вземел 18-200 си спестявал да носиш една торба обективи
– не може да фокусира от близо;
– на 300 бил сравнително мек, ама не много 😉

Ето и много полезно ревю за този обектив в сайта на Кен Рокуел.

Tokina 11-16mm

+усове
+ 11 – 16 милиметров обектив, прави яки панорамни снимки, снимки на цели сгради и сигурно е единствения обектив, който може да побере дупето на Дневнифър Лопез от разстояние 50 сантиметра.
+ светлосила 2.8, за който не разбира – това е много. Ще може да се снима на тъмно или по улиците без светкавица;
+ изключително качествена изработка;
+ вътрешен фокус (не си променя размера)
+ изключително резки снимки в целия кадър, а не само в центъра
+ много достъпна цена, въпреки че превъзхожда останалите

-инуси
– не може да приближаваш, забрави за детайли;
– изключително трудно кадриране защото в кадъра влизат много неща, дори и Дненифър;
– в София няма какво толкова да се снима с него, поне така мисля, може и да греша.

Ето и подробното ревю в сайта на Кен Рокуел. Ето го сравнен с други подобни обективи.

Nikon 18-200mm VR

+усове
+ универсален, може да си го носиш само него;
+ понеже е универсален и не сменяш обективи няма риск да пропуснеш нещо важно;
+ бил изключително рязък и с много точен фокус;
+ стабилизиран (VR)
+ бърз мотор (af-s)
+ вътрешен фокус (if)

-инуси
– дублира се с 18-105, който имам и следователно добавя малко към фото приключенията ми;
– голям компромис, не е специфично добър в нито една своя област;
– сравнително големи варелови изкривявания;
– винетиране (потъмняване на краищата) като снимаш небето

Мега хвалебствено ревю в сайта на Кен Рокуел.

И да се върнем обратно на темата. Лично аз нямам против да сменям обективи и да нося малко по-тежко. Но имам някакво вътрешно усещане, че нито 11-16, нито 70-300 ще ги ползвам в много ситуации. От друга страна не искам да имам сходни обективи.

Предполагам много от вас са били в подобна ситуация и ще ме посъветвате в какво да инвестирам. Благодаря.

Актуализация
Избрах Tokina 11-16. Благодаря на всички, които отделиха време за да ми дадат съвет.

Зе балканче

И аз имах такова колело, но синьо. Това се намираше на гърба на една бензиностанция и предполагам някой идва с него от съседното село.