Ноти


София / ANNO 2010-05

Настроението е минорно и ти идва да натискаш само един клавиш от пианото. С часове.

Все пак трябва да се радваш, че не си седнал на бодливата тел или пък, че не те е изшила някоя светкавица.

От снимката е видно, че дори и облаците не искат да го приближат.

***
Апропо, обективът (Tamron 17-50mm f/2.8″, с който е направена снимката се продава за смешната цена от 550 лева. Ако някой се интересува да остави коментар.

Дебиш и блока


София / ANNO 2010-05

Този блок винаги ме е кефел и то без да имам някаква определена история с него. Просто е един голям-грозен-мадафака, който се рее над Младост 3 като една малка звезда на смъртта.

От снимката е видно, че дори и облаците не искат да го приближат.

***
Апропо, обективът (Tamron 17-50mm f/2.8″, с който е направена снимката се продава за смешната цена от 550 лева. Ако някой се интересува да остави коментар.

Бургаските котки сънуват джунгла


Бургас / ANNO 2010-05

Има два вида градове – такива, в които преобладават уличните котки и такива, в които преобладават уличните кучета. Забелязал съм, че по-чистите и приятни за живеене са тези, в които управляват котките.

***
Апропо, обективът (Tamron 17-50mm f/2.8″, с който е направена снимката се продава за смешната цена от 550 лева. Ако някой се интересува да остави коментар.

Ечемик

По принцип свързвам ечемика с едно особено неприятно очно заболяване, но понякога е и растение.

Много е хубаво да спреш с колата до поле с ечемик, който по това време на годината има разкошни златисти цветове, и да се разходиш.

***
Апропо, обективът (Tamron 17-50mm f/2.8″, с който е направена снимката се продава за смешната цена от 550 лева. Ако някой се интересува да остави коментар.

Човек-касичка


Банкя / 2010-05

Според един колега гербът на София трябва да бъде отегчена продавачка от магазин, която пуши и пие кафе до магазина си. И този сюжет изобразен върху щит.

Съгласен съм. Няма нищо по отчайващо да работиш нещо, което не ти харесва и заради това аз винаги работя хобитата си. Полезно е и интересно.

Да му пръснеш мозъка


София / 2010-05

Ето една история. С Мишо обичахме да играем на рицари. За целта ти е необходим меч – дълга, жилава пръчка и сарацини – хилядите глухарчета около блока.

С часове им сечахме главите, докато накрая някой ядосан съсед не ни напъдеше. Ако млякото (кръвта) на глухарчетата попаднеше в очите или устата, то следващите няколко часа бяха особено неприятни. Войната си е война.