Снимките ми от Spirit of Burgas под свободен лиценз

High time по време на фестивала Spirit of Burgas

Качих във Flickr всичките ми по-стойностни снимки от Spirit of Burgas. Това само по себеси не е нищо особено, но пък снимките се разпространяват под свободен лиценз, което мисля, че е хубаво. Всеки има право да ги ползва за комерсиални цели и да ги препубликива, стига да ми дава кредит и да позволява на други да ги споделят.

Гледки на ужасите в theMall

Не, нямам нищо напротив theMall, просто точно там реших да направя серия от снимки, които да са посветени на двусмисленото творчество в магазините. Резултатът следва:

гледки на ужастите в themall
Призракът на Калина тича пред разполовено лице.

гледки на ужастите в themall
Огромна стена е паднала върху лицето на пищяща от ужас жена.

гледки на ужастите в themall
Бебета с отрязани глави в GAP.

гледки на ужастите в themall
Бебета с отрязани глави, част втора.

гледки на ужастите в themall
Гроздове от деца, с отрязани глави в GAP. Всеки момент ще ти скочат.

гледки на ужастите в themall
It’s alive!

гледки на ужастите в themall
Набучени на кол трупчета в Capasca. -70% от тялото на всяко едно.

гледки на ужастите в themall
Нарязана на 4 дама в UCB. Сякаш е участвала в неуспешен фокус за разрязване, но е оцеляла.

theMallба

Смешни надписи в The Mall
Съвременната кино сграда прилича на храносмилателна система. Преди да гледаш филма всичко е лъскаво, добре опаковано, напудрено и сочно. Веднага, след като изгледаш филма, те пускат през възможно най-абсурдните коридори за изход, сякаш проектирани от Джон Ромеро. Тези коридори са пълни с молби/заплахи/команди като горната и ви предизвиквам да ги издирвате и четете. Те са продукт не на маркетинг отдела, а на вътрешната култура в организацията. Много са показателни.

Разпечатката горе ми беше показана от Anima.

Таванът в Скара бар

Таванът на скарабар
Програмата за снимане на HTC Hero e пълен отврат – снима бавно и почти никога не уцелва фокуса и затова я бях отписал. Днес Чаво ме светна за програмата Camera360, която правя някакви магии и общо взето докарва прилични снимки. Горе е примерен резултат.

Места: Терасата на Buñuel

Като цяло Buñuel е претенциозно заведение, в което да нахраниш детето си е предизвикателство, но пък е изключително подходящо да пиеш с приятели. Големите стаи, с висок таван, изглеждат като от къща музей, а високите столове в градината са ми изключително неудобни. Ако обслужването беше малко по-приветливо цена нямаше да има. И за финал – явно съседите им не се кефят особено, защото имате голям шанс да станете свидетели на размяна на реплики между персонала и гневни баби, които искат вентилаторите на климатика да се преместят.

Дотук с лошите неща.

Мега причината да отидете там е терасата. На нея има точно 1 маса за 4-5 човека, гледа към вътрешния двор и е покрита със зеленина. Над нея е опънат сенникът от следващата снимка.

Сенникът на Бунюел

Намирам я за изключително уютна и нещо като оазис през лятото, защото е прохладна, достатъчно широка и тиха. Идеално място да заведеш някой, когото обичаш или пък просто да изпиете чаша бяло вино.

Терасата на Бунюел

Храната е прилична, без да е ориенталско разнообразна и със сигурност няма да се загубите в меню-енциклопедиа.

Buñuel
ул. „Шишман“ 12,
Всеки ден от 10:00 до 01:45,
тел. за резервации 088 404 04 81

По-подробно ревю на мястото може да прочетете в Капитал Light.