Дакар

Не можахме да разгледаме Дакар. Сутринта прекарахме в срещи с метните консултанти, а след това се занимавахме с поредния истеричен проблем – не бяха направили резервации за полет от Дакар до Фритаун. Ако кажа, че не спекох жестоко ще излъжа. Общо взето бяхме изправени пред перспективата да си останем в Сенегал и да не успеем да отидем за основния тренинг в Сиера Леоне.

В крайна сметка успяхме да намерим от една компания билети за бизнес класа, а за връщане от друга компания билети икономична класа и някак си спасихме положението. Хубавото, е че заради тази врътка ще имаме един ден повече във Фритаун и ще може да направим по-добър тренинг там.

Дакар е друг свят. Градът е огромен (около 4 милиона) и в него цари невероятен хаос. Мръсотията е навсякъде, бъка от започнати инфраструктурни проекти, което допринася за общия хаос и мръсотия. Навсякъде е пълно с някаква особено кичозна синя окраса по случай коледа. Това е сравнително странно защото те все пак не са християни.

Ето и малко хаотични и непремерени снимки.

Дакар в 7 часа сутринта. Все още е доста тихо и почти няма хора по улиците. Само самотни продавачи.

Мизерията е навсякъде. Тази снимка е в така наречения център.

Малко по-нормално изглеждащи къщи.

Жена простира 🙂

Стойчо „Усмивката“ Станчев показва някакви евтини оферти за сървъри.

Паметник на сенегалските воници, участвали в първата световна война. Предполагам голяма част от тях са воювали с нас.

Централна гара.

Улиците са пълни с млади хора. Тук нормалното семесйтво се състои от около 10 деца.

Утре повече. От свободния град.