Понякога се чувствам като Тайлър Дърдън от Боен клуб. Постоянно пътувам, посещавам толкова много градове и държави без дори да мога да ги огледам. Разбира се, аз не съм турист и не ходя на туристически посещения, но все пак е жалко да отидеш в Намибия без да може да разкажеш нещо за тази държава и хората в нея. Обикновено донасям около 50 снимки, които стоят архивирани на твърдия ми диск. Затова реших да започна да посещавам градовете, които съм посетил и които се намират в България, за да мога да поживея малко в тях и да науча повече. Първи в списъка беше Пловдив.
През последната година преминах през Пловдив около 20 пъти, дори спах няколко пъти там, но никога не съм имал свободно време да разгледам тепетата и нещата около тях. Имах добри спомени от хотела и храната и нищо повече. Това трябваше да бъде поправено. Финансова рамка на пътуването:
Транспорт: 18 лева за билет в двете посоки
Хотел: 50 лева за стая за двама човека
Храна: 40 лева за вечеря, закуски и тн
Сувенири: нищо не сме купили, взех си едни пепелници от магазин за 1 лев, които днес ще занеса гордо в офиса
Пътуването до Пловдив е приятно. Винаги е било такова. Между София и Пловдив има изрядно поддържана магистрала, която позволява това разстояние да бъде взето за около 2 часа с автобус. Взимаме автобуса от новата авто-гара в София, която е построена в архитектурния стил „Нов български космодрум“. Интересното, е че въпреки огромната сграда и десетките офиси и гишета, билет се закупува отново от водача на автобуса. Някак си ми изглежда безсмислено.
Пътуването е винаги приятно, когато имаш преносим компютър и ipod. Дори може и да спиш, от бебе го владея това изкуство – да дремя по време на пътуване и по този начин времето да преминава по-бързо. Машина на времето.
Пристигнахме, разходихме се докато намерим хотел Дафи, от който имах изцяло положителни емоции. По пътя хапнахме торта в сладкарница Неделя, където момичетата са красиви но са сложили някое и друго кило. Предполагам хапват от тортите там.
В хотела ни дадоха стая, която до скоро била лукс, но вече минала в друга категория. Имаше огромно легло, банята беше оборудвана с вана, имаше телевизор, а черешката на тортата беше безплатния интернет. Климатикът беше на 6, всичко беше чисто и тн. Препоръчвам хотела на всички.
Последва прекрасна вечеря, на която оставих Ивелина да ми разказва и по този начин наваксахме много от пропуснатите неща, които винаги нямаме време да си споделим. Пихме каменица, специалитетите на заведението „Чучура“ бяха вкусни, келнерите вежливи. Стояхме на нещо като тераса, покрай нас се простираше малка, вътрешна уличка, по която минаваха абитуриенти, хората затваряха магазините си и заминаваха да прекарат една тиха вечер. Това съм запомнил и така ще остане в съзнанието ми.
Следва Благоевград.
