За толерантността

Толерантността

Напоследък Истанбул е силно предпочитана дестинация. Когато пристигнахме нашите домакини ни попитаха: вие да разглеждате или да ядете сте тук? И за двете!  Оказа се, че най-интересното са хората. Доста бързо забелязваш двете посоки, едните не са религиозни, а другите са. Важно е да кажем, че не трябва да се прави грешката като се каже, че религиозните не са про-европейски настроени и обраното. Нима Европа не е религиозна? Просто е различно.

Тази история е за толерантността. Толерантността към християните.

В края на нашия престой в Истанбул, с Ивелина решихме да посетим един квартал, който се слави с това, че има добре изграден религиозен комплекс. Комплекса е много голям, но доминиращото в него е автентичната джамия. Влязохме в нея, почнахме да разглеждаме и бързо разбрахме, че това не е туристическо място. Първо дойде една полицайка и ми каза, че жените не могат да стоят на първия етаж и Ивелина трябва да се качи на втория. Качихме се, но там се оказа, че пък мъжете не може да стоим сред жените и мен ме поканиха на трибуната, от която се извършва службата (на снимката). Там всички се запознаха с мен, интересуваха се откъде съм, въобще не трепнаха от това че съм християнин или българин, напротив. Разрешиха ми да снимам, разказаха ми какво се случва точно, кой кой е по време на службата и продължиха.

Бяха изключително мили и различни от образа, който ни е създаден за религиозните мюсюлмани.

DSC_7099

Един коментар към “За толерантността”

Вашият коментар