Телефонна любов

За последните 6 месеца Ивелина беше цел на около 5 телефонни тормоза. Което прави почти по един на месец. Знаете за какво говоря. Някой те клипва постоянно, в неприятни часове, докато не му се обадиш и тогава започва да ти се лензи и да ти се смее.С 3 от тези „терориста“ се разправих аз. От тяхна гледна точка не е много умно да ядосват някой, който тежи 120 кила и е достатъчно луд да ги намери и поговори с тях.

До момента съм попадал на следните типажи:
1. Дечица, които няма какво да правят и намират за изключително забавно да те тормозят
2. Извратеняци на наша възраст, които си избират някаква жертва (за предпочитане жена) и започват да заплашват и отварят.

Реакцията ми винаги е била следната. Ивелина спира да им се обажда от нейния телефон, вместо това те получават обаждане от моя. Реакциите са следните:
1. Казват ми че имам грешка и че не са ме търсили;
2. Казват че не ме чуват и се смеят, връзката била лоша;
3. Започват да ми крещят и да ме питат кой съм аз и кой е дал телефонът им.

До тук с цивилизованата част. Обикновено след като мине този нормален разговор, те не спират. Следователно трябва да се направи нещо по-сериозно. Засега се отказвам да подавам оплакване и преминавам към заплахи от моя страна. Имам 2 любими:

1. „Ако ми се обадиш още веднъж, ще те намеря и ще ти счупя капачките на коленете.“ В 90% от случаите не се обаждат повече.
2. „Ако ми се обадиш още веднъж, ще те намеря и ще ти завра телефона в задника, след което ще ти се обаждам докато не хванеш рак на ануса.“ Когато хлапето чуе нещо такова то трябва да си отговори на няколко въпроса – този дали наистина е толкова луд? какво е анус? и тн. Тоест замисля се и решава, че не си струва да се занимава с мен.

Трябва да проверя дали телефонът ми поддържа и „shit list“, така че ако продължат да се обаждат да мога да ги игнорирам. Поуката в цялата история, е че не трябва да тормозиш произволни хора, защото не знаеш на кого ще попаднеш. Винаги има по-злобни или по-страшни от теб. Или поне като такива ще се покажат.