Докато пътувам имам интересно занимание – когато спрем на почивка, да си гледам в краката и да осмислям, че точно на тази плочка/бордюр и т.н. повече няма никога да стъпя. Това прави момента на стъпката много специален, а самата плочка много интересна. Нещо, което никога няма да направя в София.
Самото стъпване върху места, които няма да стъпиш отново създава в мен някакво странно усещане. Харесвам го.
Неповторимо.
🙂
И ти ли го правиш?