1996

Не мога да избягам от тази година, годината когато започнах да слушам музика, да консумирам култура и се влюбих за първи път. Каквото и да напрява винаги се връщам към нея и музиката, която тогава открих. Всички артисти, които сега харесвам през тази година са направили най-силните си творби (поне за мен).

А, това е толкова отдавна. Преди 12 години. Продължавам да се връщам в Разград, младежки дом, миризмата на цигари, първите целувки, евтината бира, приятелите, културната експлозия и скъсаните дрехи. Не може да е било толкова отдавна, защото онова лято все още ме движи напред, да се блъскам, да наваксвам огромните си закъснения. Както тогава наваксвах културното си такова.

Тори Аймъс ме кара да пиша такива неща.

10 коментара към “1996”

  1. Преди 12 години имаше наистина добри албуми – от онези, които остават завинаги.

  2. Да, тогава открих Prodigy (Firestarter), Faithless(Salva mea), Tori Amos, Massive Attack, Orbital, Apollo 440, Front 242… абе, много.

  3. Да, именно. Спомням си едно време ти поддържаше цял списък с аудио дискове и тройки. Ако се върнеш към този списък вече 1/2 е класика ,-)

  4. Е сега май ще ви изненадам – обожавам Тори Еймъс!!! Да не говорим, че свиренето и на пиано с лице към публиката (обикновено пиатоно е завърнято в позиция профил и тя се усуква към публиката на концерти, да с пола е, но голяма музика) е уникално

  5. @Emin Bei – да, страхотна е. Обожавам албумът „From the Choirgirl Hotel“ и съм изчел много неща около загубеното й дете. Преди време попаднах на една строхнотно изпълнение на Тори в блога на d3l, предполагам си го видял, но ето го за всеки случай: http://d3l.com/daily/page/20

    Страшно ме впечатлява присъствието й и емоциите, които влага докато свири. Особено в онзи кавър на Нирвана.

  6. Благодаря ти! Разград-1996г. Младежки дом, Арт клуб, пчелина, парка, много музика и добри приятели. Каде избягахте чудни вечери? Не мога да опиша вълнението прочитайки всяка твоя дума.

  7. @Eddna – забравих парка и разходките в него, както и стотиците вечери прекарани в градинката зад блока на „Златното пиле“, рап групите (всичките ми приятели бяха откачили на тази тема, дори си имаха група – Глетчер). Също така ходих да бягам на стадиона – 400 метра е една обиколка, правех 1-2-3, колкото мога. На пчелина не съм ходил много, вуйчо ми ме е водил няколко пъти за риба, но нищо повече.

    Ако презаредиш няколко пъти тази страница, ще видиш че снимките в горната й част се сменят. Една от снимките е на бодлива тел, на фона на голямата джамия в центъра на града.

  8. не съм била там, но успя да ме върнеш много назад във времето, носталгично, благодаря ти

Вашият коментар