NeMilo Amilo (Аз, роботът 002)

След като доскоро бях наистина горд собственик на ASUS W1, преди около ден ми се наложи да сменя този прекрасен инструмент с нещо по-различно. Ако ASUS W1 ми се виждаше огромен, то Amilo M 3438 е направо чудовищен. Основната причина да заменя W1 с Amilo, е че офисът се нуждаеше от моята машина за перманентното излъчване на заседанията в Община София и се оказа, че моята машинка е идеална за случая.

Докато работех под W1, имаше няколко проблема, които не ме оставяха намира. Основното беше, че имах сериозни проблеми със звуковата ми карта под Linux, и за да слушам звук трябваше да правя магии. Друг гаден проблем беше, че под Windows имаше сериозни пробелми с видео картата Ati Mobility Radeon. Надявах се тези проблеми да опаднат при новата машина. И това почти стана.

Инсталацията на Linux под Amilo M 3438 ни отне почти цял работен ден. И това е при условие, че не сме начинаещи. Като начало Debian не се справяше добре при намирането на SATA диска, като накрая се оказа, че проблемът е в чипсета на контролера. След това дойде коронният номер – проблем със звуковата карта. Официално тя изпълняваше звук, но той не се чуваше на колонките. И така си играхме да компилираме, прекомпилираме, пачваме цял ден. И когато към 19:00 цялта надежда за успех си беше заминала – се появи магическото избавление. В пристъп на отчаяние включих слушалките ми в машината и чудо – по тях си течеше звук. Предполагам това е някакъв подъл бъг в драйвера за звуковата карта, който не праща сигнал където трябва. Цял ден звукът си беше работил, а ние сме се мъчили да го пускаме. Както и да е.

След като вече имах Debian + звук (50%), без никакви проблеми пуснахме безжичната връзка, но пък запецнахме с частните драйвери за gForce Go. Общо взето това е малък проблем, защото и без това не приритвам за 3D ускорение под Linux, но все пак този проблем ще бъде решен на следващия рунд.

Ако това ви звучи плашещо – просто не си слагайте Linux на нестандартен хардуер или пък помолете приятел за помощ.