По принцип не попадам често в конфузни ситуации, но определено им се радвам след като попреминат. Една от любимите ми се получи при последната конференция в Белград. Конференцията, изненада, беше посветена на локализация на свободен софтуер и организаторите бяха заявили претенция да съберат де що има балканска паплач, за да дискутираме горепосменатите проблеми.
Това, с което ще запомня конференцията не беше самото събитие, а драматична случка, която се разигра във фоаето на хотела. Бях пристихнал малко по-рано от останалите участници и бях поставен в една стая с доста възпитан румънец. Той беше пристигал с няколко негови приятели и след като се настанихме слязохме във фоаето. Там видяхме още познати и се присъединихме към тях. В такива моменти на запознанства, винаги следиш да си възможно най-забавен и да се запознаеш с всеки, като се стараеш да ти запомни името. И така докато си се запознавахме и крещяхме на английски, забелязах че един от останалите гости на хотела стои в едно от сепаретата и чете книгата Linux Hacks. Веднага събрахме 1 с 1 и с мощни викове се отправихме към него, като му казахме че сме го разнали по книгата и всички започнахме да се запознаваме с него. След като се запозна с близо 15 човека, добре си поговорихме за Линукс, преводите и тн. Впоследствие се оказа, че някой от останалите участници е оставил тази книга във фоаето и е заминал да ни търси. Гореспоменатият господин просто я е намерил и се е зачел. Когато сме се намесили ние.
Стават такива неща. Трябва да се внимава.
