Точно така… докато пътувам с влак или рейс си представям как отрязвам различни дървета и знаци със замахване на езика. Технически погледнато не ги отрязвам с език, ами най-често с нещо като лазерен меч (но доста по-мощен от този в Star Wars).
Горното действие мога да го правя с часове, като най-интересното е като се минава в рядка гора или населено място, защото тогава предметите за рязане са много и често.
тренираш, а?
след време ше може даже да връзваш на възел дръжки от череши, ако си я спомняш шерелин фен в тоя филм
Ха, и аз така! Но не с език а някаква много въображаема брадва/коса. Не че прави кеф, но е зарибяващо.
Това много хора го имат май. За подобно нещо дискутират Дийн Мориарти и разказвача в уникалната „По пътя“ на Джак Керуак. Препоръчвам, шашнах се като прочетох.
Моите хобита са доста по нормални. Примерно, докато слушам безинтересен разговор се старая да игнорирам факта, че знам какво е метафора. Разговорът става много по-интересен, като му се е „пръснала главата от работа“, „работя като робиня“, „върви по ръба“… не знам успях ли да илюстрирам моето странно хоби, но определено се забавлявам доста с него и успявам да видя не само детайли, а и глобалната картинка. 🙂
@и.е.станков: и аз имам същото желание от малка…
макар, че напоследък не съм се сещала за него.
При мен езика просто го ползвам за да извършвам движение, но и аз си представям някакъв голям, остър предмет който преминава през стълбовете и дърветата без никакви проблеми.
Дори се оптитвам да си представя къде точно би паднало дървото и прочее.