Думата „дискотека“ ме напушва на смях. Въпреки това, вчера мога да кажа, че бях на „дискотека“. По принцип не съм стъпвал от години на подобно място и бях развил нещо като специална способност при отказването на Ивелина от подобен род идеи. Но уви, всичко това е минало.
Дискотеката, която ме пребори, се казва „Клуб Текила“ и представлява нещо като шатра, разпъната в морската градина на Бургас. Любопитното е че преди самото събитие ми се обади Галя Лимонова (ака Garga), с която се познаваме от irc/#poetry, и с която не се бяхме виждали от поне 3 години. Явно вечерта е била за разбиване на дълги срокове.
Галя и нейната приятелка, учила в АУБГ.
След като си побъбрихме приятно, беше ми напомнено какъв „плейбой“ съм бил едно време, ехее, успях да изпия едно блъди мери и да се отпусна. По принцип не пия твърд алкохол, но рядко отказвам добро блъди. Това не беше добро, но беше консумирано в добра компания.
Основното ястие на вечерта беше Ивелина, която беше особено красива, а черешката отгоре бяха 5-те жени, които трябваше да придружа 🙂 Не, не ме биха мутри, нямаше ексцесии.
Ивелина гледа тъжно, докато си купувам дъвки.
5 + още една приятелка, която ще се появи по-късно.
Познайте коя е приятелката 🙂
Дискотеката Текила е средно неприятно място. Бяхме на „ретро“ парти, което предполагаше, че детската градина ще ни бъде спестена, но уви. На около 120 по 200 метра се бяха събрали близо 600 човека, като някои бяха наскачали по масите. Мнозинството пушеше, момчетата се перчеха и се блъскаха едни други. Неприятна работа. Всякак идеи за сепаре се изпариха и се наложи да преглътнем суровата истина, че 3 часа ще стоим прави и ще се борим за всяка педя танцувално пространство.
Едно от специалните ми умения е танцът „люлеещ се бор“, който владея доста добре. От една страна спестява усилия, от друга не изглеждат много тъпо. Благодарение на него устоях на Майкъл и Мадона, които дори ми се сториха приятни.
Останахме до към 2 и 20, но бяхме в леглата към 3 и половина. Когато се събудих – ето каква беше гледката.
Старата соц кооперация, която ни приютява всяко лято.
вече ги наричаме скришно „клубове“, а не „дискотеки“, за да избегнем неудобното и леко смешно звучене 🙂
и аз тези дни посещавам такива мероприятия и ми е доста забавно честно казано, защото като си с приятна компания другото няма чааак толкова голямо значение 🙂