„Луксът всъщност е нещо лично. Може да е почивка, която сте спечелили с повече работа преди това, или ваша любима вещ, за която сте жертвали много. Затова и луксът най-често се определя от компромис, например кола с 2 врати или неудобни дрехи за конкретна ситуация, с които обаче изглеждате добре. В България луксът обаче все още се дефинира с количество, показност и с това да не би случайно да нямаш нещо. Както споделя г-жа Евгения Банева пред списание „Максимум“: „Имаме от всички нови джипове по един, Audi-та, Porshe-та, ML Mercedes, Maybach, наскоро си взехме Rover за планините.“ Maybach не е „джип“, но поне е голям.“
Горният цитат е от статията „Годината на масовото охолство“ на Еленко. Въпреки, че е написана изключително забавно ме накара да се замисля за цялата гадост около нас. Задължителна е и се надявам догодина да има статия „Годината на нашето недоволство“.
„Автор: Ясен Згуровски“ – това да не е Еленко под друго име? :Р
Иначе статията е добра и наистина и Еленко е писал за някои от нещата.
Да много е гнусна цялата история и аз много се дразня на безкрайната суета и цигания.
Уф, гледала съм автора на картинката явно… сори.
/*
В България
*/
А и не само…
/*луксът обаче все още се дефинира с количество, показност и с това да не би случайно да нямаш нещо.
*/
Кич и тесногръдие дал Бог колкото щеш. Най ме дразнят някакви позьори, които не могат и името да си напишат, но напират да покажат или поне да подражават на нещо – слой, марка, човек. Не че това е някакъв критерий, но е малко смешно като не си държал и една книга в ръцете си, през целия ти живот, да имаш някакви претенции, че си нещо повече от посредсвеността около теб.