Любимата ми събота е работен ден. Обичам да работя излегнал се в леглото, четейки пощата си и преглеждайки доволно количество код. Да работиш за американци си има и добри страни, само крайните им срокове де не бяха толкова истерични. Започвам доста често за домашна работа. Предполагам трябва да поговоря с Петко за възможността да работя по-често от нас. Забелязах, че когато съм тук съм в пъти по-производителен и спокоен. Сред ползите е и ниските разходи. За последния месец имам около 100 лева разходи за транспорт до офиса и поне още толкова за храна там. Ако работя от нас ще мога да спестя тези пари за нещо по-приятно. Истината, е че на практика нямам нужда от офис. В домашни условия имам бърз интернет, два телефона, защитен съм от два сървъра и естеството на работата ми позволява да не бъда на определено място. Както и да е, ще говоря.
Започвам да се чувствам добре, че не отидох да слушам речта на Столман. Не, това не е високопарното мятане с ръка, а по-скоро нещо наложително. Лично аз изпитвах съмнение, че той ще каже нещо, което не мога да прочета или видя в Интернет. Така е и станало. Силата на Столман е да мотивира и вдъхновява хората да създават свободен софтуер. Аз нямам нужда от мотивация. Предпочетох да дам мястото си на някое хлапе, което да има възможността да слуша. Съжалявам само, че не можах да се видя с Александър Шопов, Ясен и Явор от екипа за преводите, но това ще бъде наваксано скоро.
Започвам доста да навлизам в съдържанието на Без лого. Днес реших да започна да се ограничавам в пазаруването на чуждестранни стоки. До тук беше извратената ми обсесия по Pepsi. В момента съм на оранжада от Горна Баня (80 стотинки). Докато купувах оранжадата, отново си поговорих с продавачката, Ей, колко много прилича на Хели. Поведение, игривост – все едно й е сестра. Предполагам трябва да ги запозная някой ден. Историята на продавачката за днес е че когато са й „инсталирали“ новата машина за рязане на месо си е нарязала здраво пръста и е текло доста кръв. Обичам да слушам такива неща и да получавам персонално отношение докато пазарувам. Това го казвам без ирония. Ако от мен зависи от сега нататък ще пазарувам само в този магазин, вместо в Била и Хит.
Пазаруването в местната бакалия (харесвам тази дума) беше само загрявка, защото трябваше да понакупим подаръци за рожденниците Юлия и Еленко. Подаръкът на Еленко е тайна, защото все още има шанс да попадне на тази публикация, но при Юлия няма такава опасност – след един час тя ще получи луксозен холдър за дискове. Женски и плюшен. Подаръците ги избирахме от Технополис, една от ползите да живееш в Младост, е че може да притичваш там за нула време. Anima си купи подложка за мишка, а аз почистваш препарат за монитори.
На софтуерни фронт нещата не се промениха много. Започвам да се чудя защо в UBUNTU няма нови пакети от доста време. Актуализирах някои неща в Debian. Все още продължавам да работя основно с Debian, просто има доста повече пакети от UBUNTU.
Какво работиш днес? Играя го QA в сайт на организация базирана в Ню Йорк и се занимавам да намирам бъгове и да прехвърлям съдържание от един CMS в друг. Вълнуващо, а? Е, днес новата страница започна да става стабилна и използваема. Утре ще си играя с навигацията в целия сайт. Така, както е тръгнало, ще ми се наложи да задобрявам още в Plone и като начало ще си пусна подобен сървър в нас и ще експериментирам с някои от текущите ми страници. Искам сам да направя шаблоните и примерно да пусна малката плюнка наречена гордо „Личен сайт“ под тази система. Просто за спорта.
Anima гледа някакъв филм с готина музика и сега ставам, за да я прекъсна и да заминем на рожден ден.
