Таджикистан ден2: интерНЬЕТ

Борбата е особено жестока. Определено тук имаме ясен пример за цифровото разделение. Организаторите са платили луди пари, за да имаме сателитен интернет, който в момента делим с 10 други организации, което обрича всички посетители на около 10К. Тези 10К се делят в момента межу 10-тина човека, което води до супер голямо претоварване на връзката. За да станат още по-гадни нещата, имаме около 40% загуба на пакети до сървъра.

Мина първата ми лекция, на която представих проектите, с които се занимаваме в InterSpace. Имаше интерес, тук стартират подобен проект, на проекта ни за миграция на неправителствени организации и вече се договорихме да пратят при нас няколко eRider-а, с които да поработим. Ако се чудите как изглеждам с жълта вратовръзка – погледнете снимките по-долу.

Утре ще бъда модератор на сесия относно локализация, но не съм много уверен в себе си относно това. За разлика от локализацията на български език, тук нещата са в доста по-начално ниво. Липсват шрифтове, речници, проверка на правописа и за капак, проблеми с кодовата таблица.

Вече започнахме да подготвяме лагера за 50-тината участника, които ще започнат да пристигат след 12 часа. Все още нещата са в доста начален етап, но поне взехме решение как искаме да изглеждат. Аз, Дирк и Петър ще водим панелът за миграция и той ще бъде в една класическа компютърна лаборатория с около 10 компютъра. По принцип всички ни съжаляват, защото ще стоим затворени в сграда. Панелът за локализацията ще бъде в една огромна беседка, което в момента е превърната в зала за билярд. Ще разкараме масата и ще закрием част от стените, за да не влиза прекалено много светлина. Утре ще се забавляваме да прокараме кабел до тази беседка.

Панелът за публикуването в интернет най-вероятно ще бъде в две военни палатки, които ще ги съединим и ще се получи доста голямо пространство.

Ето и снимките за днес:

Това е антената, през която тече „интернет“. Забележете как е закрепена към земята – с камъни…

Шегуваме се, че този басейн ще хвърляме всички, които не внимават. Няма риба, но все пак плуването е за любителите на екстремни усещания.

В това соц кино се провежда конференцията. За радост на всички, основното събитие – лагерът, ще бъде на друго място.

Аз и Симос разглеждаме лабораторията. Малко съм притеснен, че ще трябва да работим с Mandriva, но се налага, защото таджикистанците са я превели.

Всеки ден започва със среща в този кръг. Дискутират се всякакви въпроси и се обяснява какво ще правим през денят.

Тази бутилка е надупчена и пръска вода в градината. Понеже водата не става за пиене – тече навсякъде. Все едно си в аква-парк.

Реката, в която текът камъни.

Жестоко.

@ив – видях, че си ми писала, но не мога да се свържа с gmail и ще ти отговоря по-късно 😉