Подобрих рекордът си за работно денонощие. Вчера успях да работя точно 16 часа. След подобен напън, човек не може да заспи. Усещам тялото си силно уморено, но тоновете стимуланти ме държат буден и не ми позволяват да заспя. Огромните количества стрес и напрежение изпитани върху малко пространство от време също помагат да не мога да заспя. За мое щастие днес е последният ден на този работен маратон и изглежда ще мога да го прекарам долу-горе нормално.
След като денят ми започна в 4 сутринта – премина през кратка дрямка до към 10 и след това прерастна в лежерна офисна разходка. Тъкмо започвах да се унасям, когато Петко ме събуди и ме помоли да му помогна с формулирането на темата на някаква лекция. Помагането изискваше заминаване за офиса.
В офиса беше повече от лежерно, Пешо ми направи кафе, за да ме събуди, а за около 1 час поиграхме малко тенис на маса с Мария. Мария определено задобрява, като между другото си поговорихме за свободните лицензи, цифровото разделени и подобни „глобални“ проблеми. Мария е чудесна и определено има особени заслуги за спада на стреса, който ме тресеше напоследък.
След тениса с Мария, щафетата беше поета от Еленко с когото посетихме Мото (аз за първи път), там UBUNTU се изложи не можа да се справи с безжичната им мрежа, пилешката им супа беше чудесна, а лятната градина прекрасна. Последва сравнително дълга разходка до хотел Хемус, докато по пътя обсъдихме няколко списания, живота и околната среда.
В момента лежа на леглото си, Anima се готви да ми сготви вечеря, а котката спи върху телевизора.
Утре ме чака еднодневно говорене в Института за Публична Администрация и Публична Администрация. Ще обучавам 11 системни администратори от държавната администрация. Фън.
