Тхе Продигъ: Invaders Must Die*

Invaders Must Die, The Prodigy

Invaders Must Die“ ме върна в 1996-та, когато да слушаш Prodigy не беше толкова банално. Доколкото разбирам този албум е истинския наследник на The Fat Of The Land, защото в него участва почти цялата оригинална група – Лиъм Хоулит, Максим Риалити и Кийт Флинт. През 2004-та Prodigy пуснаха Always Outnumbered Never Outgunned, но там Кийт и Максим нямаха участие.

Invaders Must Die (албумът) едва ли ще се превърне във вселенски хит, но аз съм доволен, защото многогодишния им поход към мейнстрийм културата никак не ми се нравеше. Личните ми фаворити са: Invaders Must Die, Thunder и Warrior’s Dance.

1. Invaders Must Die
2. Omen
3. Thunder
4. Colours
5. Take Me To The Hospital
6. Warrior’s Dance
7. Run With The Wolves
8. Omen Reprise
9. World’s On Fire
10. Piranha
11. Stand Up

Купете си го от тук…

*грешката е търсен ефект, не се присмивай

6 коментара към “Тхе Продигъ: Invaders Must Die*”

  1. Бях втори клас когато им станах „фен“ покрай едни съседи, които бяха ненормални на тема електронна музика. Дори си спомням като излезе The Fat of The Land и си събирах монети в един буркан, за да си го купя. От тогава като че минаха милион години, аз все още си ги слушам, макар и музикалните ми предпочитания да са коренно различни от тогава. А майка ми все още ги нарича „Проджиди“.. 🙂

    Благодаря ти и дано албума да е добър.

  2. @Лъчо – албумът е чудесен. Абсолютно задължителен е да го пробваш, а като истински фен е добре и да го закупиш 🙂 Пичовете го заслужават. Единственото нещо, за което съжалявам, е че като бяха в България не им отидох на концерта.

  3. Тук има един много хубав и внушителен музикален магазин, със сигурност го имат. Ще го взема като се поопарича, че сега се свивам само до жизнено необходимите разходи (тук включвам и сметката за интернет;-)).

    А за концерта (’99-та ли беше?) си спомням какъв мерак имах да отида със съседите. Уви, бях на 9-10 години и родителските тела ме разочарваха :Р
    Все пак можем да се успокояваме, че не е бил толкова добър. Помня заглавие в „24 часа“ в деня след концерта: „Освиркахме и Продиджи“, а хората се ядосваха, че се вяснали само за около час и си тръгнали.

  4. @Лъчо – да, за същия става дума. Нищо, че са свирили малко, все пак исках да ги видя на живо.

  5. Да… Продиджи… Онези, неповторимите, които… Албума е готин и тежък, и някак си суров и ръмжащ. Различен от миналото, правен от порастналите вече момчета от Есекс…

Вашият коментар