Днес е прекрасен ден. Не само от финансово-политическа гледна точка, но и от заниманията ми в офиса. Прекрасното време навън, ни позволи да поиграем тенис на маса. Възможността да имаме маса за тени във вътрешния двор е чудесно оправдание, за да на работиш от 2 до 3 часа.
Излишно е да казвам, че аз и Пешо успяхме да накажем Стойчо и Наско с 3:0. Преди два дни изрових от нас старата ми хилка Gold Cup + няколко топчета Diamond, всички Made in China. Спомням си, че тази хилка я бях разменил още по времето на комунизма за около 45 войника и един лек танк. Тогава беше голяма работа, внос. Сега изглежда евтина и протъркана, но скъп спомен за времето, което никога няма да се повтори.
Днес се придвижвах само с таксита и реших да закупя нещо за родителите ми. Купих им софийска баница от пекарната срещи офиса + computerworld с моето интервю. Когато се връщах, минах от нас за да им оставя подаръците и да ги видя. Ирина ме посрещна с блесналите очи на човек, който няма компютър вече 12 часа. В момента втория ми домашен компютър бива актуализиран софтуерно (и отчасти хардуерно, но това е изненада). След около ден, мястото на престарелия Slackware 9.1 ще бъде заето с последните пакети на Debian Unstable.
Открих, че Наско си е пуснал блог, който в момента я накаква странна мутация между блог за Linux и блог за фантастичен сериал. Много ми се иска този блог да се превърне в нещо повече от разширение на портала за бъфи.
В момента си готвим гювечета, Ивелина пазарува, слънцето залязва и финално огрява блокът срещу нас в пастелени нюанси. Смятам да прекарам вечерта леко опиянен от каменица.
