less wireless

Вече съм мобилен у дома. Имам безжична локална мрежа или както сладко казва Матю Лютфи – интернет без кабел.

Обичам да пазарувам спонтанно. От около месец ми се въртеше в главата да си пусна wireless вкъщи, но все не намирах време да разгледам избера и преценя трезво. Вчера Пешо беше преинсталирал втория ми домашен компютър (намира се в апартамента на родителите ми) и трябваше да го пренесем обратно. Връщането на компютър чрез полу-разпадналото се офисно рено е цяло приключение. Петър се опитва да го кара като спортна кола, а то милото (Рено 5 на 15 години) едвам диша. Отворили сме прозорците на колата и с мръсна газ изпреварваме коли на Цариградско шосе. Изведнъж Петър ми каза: „Искаш ли да си купуваш Wireless?“. „Ммм, да“ – неуверено му отговарям. След което той прави най-опасния завой, който съм виждал и от най-лявата лента на Цариградско шосе отбива и за секунди вече е в локалното платно към Техномаркет Европа.

Влязохме, погледнахме, купих го. Пешо ме откара до родителите ми, където около 4 часа чаках Bol.bg да оправят забилия суич на покрива. Показах на сестра ми и татко какви са новите неща в Debian/Gnome 2.8, хапнах кисело мляко и се прибрах. След около 30 минути с помощта на Петър, който беше по-гневен от необходимото, успях да пусна безжичната мрежа в нас.

Ирина, сестра ми, дойде и с Анима сготвиха пица, която не знам защо но повече приличаше на баница/мекица. Просто беше огромна и дебела (пицата). Напомняше ми на пиците, които купувахме в училище в 141 училище. Ирина прекара късно вечерта в чат, легнала в леглото си с моя преносим компютър и киснейки в #poetry. Там един пич, разказваше приятна история как се е сбил със собственик на заведение, за да защити едно кученце и по време на боя са излетели през витрината.

Човек бил убит от ток по фонтана на Славейков. Работа в опасна околна среда.