От гледане на толкова катедрали за малко да стана вярващ и то католик. То не бяха мадони, сводове, гаудита, свещи и щуротии. Апропо, кръчмата на манастира е много яка и готвят супер – препоръчвам. Избягвайте музея и магазините – цените са безбожни, стоките посредствени.
Иначе на снимката точно над светещия кръст в средата има една светла стаичка, която гледа към залата. Там, заобградена в нещо като малък папамобил, стои скулптура на черната мадона и черния младенец. Легендата навява, че някакъв я намерил на точно това място и я донесъл в града, но тя се върнала пак горе. Уточнявам, че манастирът Монсерат си е на върха на една планина. Та те казали – щом не иска да е долу, ще построим манастир горе. Речено – сторено.
А, да. Гледайте снимката на голямо 🙂
