Заглавки

В заглавката (header-a) на блога ми се въртят дузина снимки. Снимани са в специални моменти и лично аз ги намирам за красиви. Най-новите излизат най-отгоре.

{ 2008 }

Нощни клони на народната библиотека. Често изпращам Камен до тях, като всеки път минаваме покрай народната библиотека. За няколко секунди се вижда гърба на библиотеката през клоните на съседните дървета и тази картина ми е направила особено впечатление. Свързвам я с нощните разходки с Камен.

Спящата Калина. Калина все още е малко бебе и когато спи за всички настъпва момент на спокойствие и почивка.

{ 2007 }

Дядо Коледа. Коледното парти на Икономедиа, посветено на децата в Интернет отдела. Аз съм Дядо Коледа и след това всички ми викаха „Коледан“. Да бъдеш Дядо Коледа е много по-трудно от колкото съм очаквал, особено ако не знаеш никакви детски песнички.

ЖП гарата на Берлин. Нова сграда, в която като влезеш за първи път няма начин да не се паникьосаш. Виждат се няколко етажа с прелитащи влакове, всичко е на немски и хората са толкова, толкова забързани.

Метро Манила. Подобно на България, голяма част от интернет окабеляването в Метро Манила е външно и против всякакви правила за сигурност. След всеки по-силен ветрец цели квартали нямат интернет, а при честите урагани – щетите са още по-големи.

На път към Манила, през Франкфурт. Прехвърлянето между терминалите става през този безкраен тунел.

Вулкан до Манила. Един от най-хубавите моменти в живота ми. С приятели посетихме един от многото вулкани на Филипините. На снимката се вижда самия кратер на вулкана, който е пълен в вода.

{ 2006 }

Лунги, площадката за хеликоптери. Руски Ми-24, който прехвърля всички посетители на Фритаун от летището Лунги до центъра на града. Три месеца след като летях с този хеликоптер, той експлоадира над морето и всички пасажери загинаха.

Улиците на Дакар. Запомних само, че навсякъде имаше пясък и всичко беше толкова оранжево.

От Лунги до центъра на Фритаун с хеликоптер. Пътуването трае около 30 минути и е много вълнуващо, като се минава над океана, а за няколко секунди има прекрасна гледка към плажовете на Фритаун. Заснел съм рибари, които вадят своите мрежи, а около тях започват да се тълпят клиенти, които искат да купят тяхната риба.

Дете във Фритаун, Сиера Леоне. Веднага като кацнеш във Фритаун се сблъскваш с реалността. Бедност. Расизъм (към белите) и много, много мръсотия.

Безжична мрежа. Стойчо се опитва да се свърже с офиса на Sierra Eriders посредством ръчно изработена антена. В центъра на града сме монтирали още една такава антена. Опитът е неуспешен, поради ужасния смог, сравнително голямото разстояние и замърсената радио-честота.

Парти по случай 500 бъга в трака. Трак е системата за докладване на проблеми и изпълняване на желания в Икономедиа. На снимката празнуваме първите 500 бъга докладвани и оправени от нашите безстрашни програмисти. За целта на партито бяхме надули 500 балона, които чрез тъкане в косата наелектризирахме и залепвахме за стените. Надуването на 500 балона отнема около 1 час на двама човека.

{ 2005 }

Ферибот към Тасос. Туристите хранят смели гларуси, които идват на ята около кораба.

Рибар в Тасос. Ранната септемврийска утрин е слънчева и идеална за заснемане на този колоритен рибар.

Нурек, Таджикистан. Водят го един от най-големите язовири в света. Строен е по време на съветската епоха, като на снимката зад мен е 300 метрова пропаст. Цвета на водата е толкова светъл, защото минава през турбините на централата, след което в нея има много повече кислород.

London Eye. Голямо Виенско колело, което е добре да бъде посетено привечер, когато в рамките на 20 минути можеш да се насладиш на чудесна гледка над Лондон. Организират и партита, като по време на въртенето сервират бренди и сладкиши.

Столипиново. Училище в Столипиново, пълно с деца в пъстри дрехи. С Ивгин бяхме поканени да направим сайт на местната културна организация и тази снимка е направена по време на фотосесията за направата на сайта. Всеки трябва да посети Столипиново и да види как живеят хората там, моментът е просветляващ.

Мина Елисейна. Най-грозното място в Искърския пролом. С Юлия и Наско се връщахме от Враца, като вместо да минем по магистралата избрахме заобиколния и живописен път.

Net User 3. Остров св. Анастасия, по-известен като остров Болшевик. Снимката е направена по време на конференцията Net User 03, която беше фокусирана върху свободното съдържание, свободните лицензи и локализацията на софтуер.

Окаханя, Намибия. Пътуваме с рейс от Окаханя до Уиндхук (или обратното). Пътят е прав, движението е обърнато, небето е толкова огромно, а стъклото на шофьора е напукано. Моят „невероятен“ живот. Уж всичко е разнообразно, а всъщност е доста безопасно и линейно.

Гранд Хотел Прищина, Косово. През прозореца се виждат десетки автомобили на мисията на ООН в Косово. Ходил съм в Косово 3 пъти и престоя ми там беше изключително безопасен и сравнително интересен. Ден по-късно с Пешо ще обучаваме служители на общинската администрация на Линукс и OpenOffice.org

{ 2004 }

Гардероб в Белград. От целия ми престой там си спомням, че беше невероятна жега и за първи път пих бира с истинско удоволствие.

Корабокрушение в Истанбул. Този кораб и до сега може да бъде видян през Google Earth, предполагам се е превърнал в своеобразна атракция. Гледката е внушителна, когато го забележиш в далечината.

Азиатската част на Истанбул. Ако не се лъжа в далечината се вижда Галята кулата на Баязид, а понеже е пълно с гларуси и чайки – просто няма начин да не заснемеш някой от тях.

{ 2003 }

Вис, Хърватска. Пристигаме с ферибот в пристанището на остров Вис, където се провеждаше първата конференция Summer Source, посветена на свободния софтуер. След брейнстормване на този остров по-късно се роди Ubuntu – най-популярната ГНУ/Линукс дистрибуция в момента.

*bpm biking day. Едно от последните събития на *bpm, до колкото си спомням ходихме до Владая. Снимал съм тогавашното ми колело, което впоследствие подарих и вече не съществува.

Храна в самолета. Първият ми сериозен полет – Мюнхен – Сан Франциско. Летя с Луфтханза, а това е храната, която сервираха. Запомнил съм полета с това че постоянно летяхме над лед (Гренландия), а когато попитах стюарда дали сервират бира – той повдигна вежди и каза: Естествено, ние сме германските авиолинии.

Сан Франциско, САЩ. По време на обучението ми за технически консултант в Compass Point – НПО, което специализираше в подобни обучения. Впоследствие нещата се обърнаха и аз започнах да провеждам обучения за тренери, а по-късно дори спечелих и Dirk Award.

Графити в София. По-скоро шаблон, но много интересен, особено за онова време, когато нямаше почти никакви графити. Снимката е правена през нощта, докато обикалях с цифров фотоапарат, за да събирам снимки за *bpm.

{ 2002 }

IPKO, Прищина. В обучителния център на IPKO – най-големия доставчик на интернет в Прищина, Косово. Сградата беше обновена, но все още си остава сградата с най-грозна фасада, която съм виждал. Прилича на мозък.

Стената във видео-монтажната на InterSpace, Хаджи Димитър 13. Видео-монтажната беше в мазето на една стара кооперация, като се минаваше през прашен коридор.

Разград. Голяма част от детството си съм прекарал в Разград, факт на който дължа специфичния си акцент. Снимал съм централната джамия от покрива на кооперацията ни. Кооперацията се намира над „Златното пиле“ (митичен ресторант от 80-те години, който не съществува отдавна), а бодливата тел дели покривите на двата входа – А и Б.

{ 2001 }

Метро. С Лукаш и Ивелина отиваме на кино Арена, запад. До колкото си спомням това е първото ми посещение на Арена, като след това ходехме доста често, докато не построиха Арена Младост. Вентилационната система в метрото е много стара и дефакто работи когато се движи самия влак, като просто вкарва въздух в купето. Затова и въздуха има специфичен мирис на прах, мирис какъвто си усещал/а по време на детството – бяхме ниски и земята/праха бяха по-близо.

Първото ми сканирано изображение. Когато започнах да работя в InterSpace – те имаха скенер, а на мен ми трябваха сканирани изображения за *bpm (всяка статия имаше нужда от отделна и уникална снимка). През 2001-ва цифровите снимки бяха изключителна рядкост, а аз отделях доста време да сканирам разни материали (като найлоновото пликче горе), за да си изградя собствена библиотека с цифрови снимки.