Категория: Пътувания

Както разбирате от заглавието, премеждието за днес беше страовитата морска буря, която ни връхлетя. Но за това по-късно. Днес беше първият ден от конференцията и на острова се говореше предимно за пиратството и свободното съдържание. Имаше няколко малки спорове, но всичко мина без сбивания.

Кучето на острова не хареса факта, че Наско и Пешо вадеха някаква лодка от водата и реши да пробва зъбите върху единия крак на Наско. Одраска го леко и според мен ще се размине без особени затруднения.

Днес приготвих около 50 кебапчета. Или поне толкова ми се видяха. От мен да знаете, че Ramstain помага адски в подобна ситуация. Тъкмо привършвах последната проция, когато ни удари бурята. Настана паника като след нападение на Хитлеровите войски, като всеки се хвърли да спасява тоновете техника разпръсната наоколо. Най-потърпевши бяха хората с палатки, но за щастие основната група палаткаджии бяха вдигнали платната и бяха заминали на парти. Носи се слух, че Петко проявил серия от геройства като търкалял маси и запушвал врати, но те все още не са потвърдени.

В интерес на истината апокалипсиса не успя да прекъсне връзката към интернет и голяма част от хората просто си разглеждаха страници, докато други препускаха да си спасяват имуществото. Когато пристигнах в нашата стая – компютърът ми беше невредим, като до него капеше вода. Един път и аз да имам късмет. Засега единствените жертви бяха дадени от румънска страна, в лицето на един намокрен апарат.

Имам си нова тениска с надпис – GNOME на гръцки! Подари ми я гръцкия преводач. С Калоян намерихме време да поработим върху Trac-а на проекта, като оправихме голяма част от модулите, които бяха ничии и сега назначаването на докладваните грешки ще бъде доста по-адекватно.

PS. Wet_User беше измисляно от Косьо/pbpm, в пристъп на деструктивна еуфория.

Сутринта осъмнахме без интернет. След като огледахме щетите, Пешо отсече, че най-вероятно е изгорял модемът за безжичната връзка. Обадихме се в Орбител и те каза, че има друг но в София. След това помълчахме доста време. Все пак, изправен пред всенароден бунт, Пешо се мобилизира и започна да подменя всички брънки в мрежата, които можеха да породят проблема. След като смени всички кабели, конектори, рестартира антената 100 пъти, разбазика всички рутери и тн, се оказа, че на антената не й достигал токът. Вече й достига.

Инак днес подобрих всичките си рекорди по плуване, като се отдалечих на около 100 метра от брега и достигнах до едно малко плаващо фарче. Прекарал съм около час плувайки и разчитайки предимно на моите сили. Не е зле за човек, който до скоро едвам се крепеше над водата. Наистина е много добре да се ходи на плаж след 4 часа. Тогава слънцето е много приятно и не изгаряш. Като заговорихме за изгаряне, Ивелина си изхитри да развие някаква аларгия към слънцето и се изрина. Сега ще трябва да бродя сам.

Въпрос: Колко време е необходимо на 40 човека да изпият 80 бири, на самотен остров? 6 часа.

Ето малко снимки:

Пешо, гледа тъжно, докато обсъждаме липсващия интернет

Геконите. Местните твърдят, че само тук са останали

Ето тук ни е леглото. Главите ни са точно до прозореца и гледката е чудесна

Това е малкото заливче, в което се къпем всеки ден. Водата е прозрачна и можеш да видеш дъното на 2 метра дълбочина.

Наско в героична поза.

Сашо Шопов в още по-героична поза.

Милена.

Планът за бягство на Наско.

Великолепната тройка.

Медитиращата непозната.

Вече съм на острова. Машина на времето към пионерските лагери. Има напрежение, хипария, тонове алкохол и тн. Всичко както си трябва.

Пътуването до самия остров си беше сравнително леко, въпреки, че Галя ни плашеше с някакви големи вълни. Предишния ден Сашо Шопов бил залят от вълна, докато пътувал с лодката към острова. Засега всички планираме предимно да си починем, но въпреки това, аз се писах доброволец да помагам в кухнята. Интересно ми е кой друг ще се пише.

Обратно към пътуването. Возеше ни някакъв стар морски вълк – тютюнджия. Лодката беше претоварена и повечето висяхме като бежанци от Титаник. Допълнително бяхнме усложнени от повреда в ауспуха и изгорелите газове приятно ни обгръщаха. Нищо страшно. Когато наближихме острова, първото нещо, което забелязахме беше Сашо Шопов, който се печеше в поза „Малкият буда“. Скоро очакваме някой от Green Peace да го види, да го обърка с кит и да се пробва да го спаси.

Аз как се вписвам в цялата ситуация? Загледан към светлото социалистическо бъдеще.

Преди около 4 часа пристигнахме в Бургас – първата стъпка към острова. Планът е утре сутринта да посрещна няколко чужденци на ЖП гарата и да се изстреляме към лодката на Душан. Самото пътуване до Бургас беше много приятно, а пичовете от BioMed си заслужават парите. Сашо Шопов се оказа добър събеседник, като се изключи, че ние двамата бяхме дебелаците, а ни бяха настанили един до друг, та имаше интимни моменти. Ростислав през целия път беше увесил нос, все едно го водим на заколение или пък влиза в казармата. Със сигурност ще се оправи като пристигне.

Последните няколко дни все едно бях учителка в детска градина. Всеки мрънкаше, задаваше въпроси и тн. Не че го приемам лично, но и на мен ми писва. И без това от месеци слушам, наистина глупави и на места снобски изказвания на приятели относно „островът“ и предполагам чашата преля. Когато чашата прелее – никак не съм забавен. До тук с лошите неща.

В момента повечето от мрънкалата са на острова и докладваха, че не било никак лошо и вече се логвали в Lineage 2. Винаги така става.

След малко излизам с родителите на Ивелина на вечерна разходка, времето е чудесно, багажът е готов. Утре започваме. Ще има снимки, обещавам.