Любимата събота

Любимата ми събота е работен ден. Обичам да работя излегнал се в леглото, четейки пощата си и преглеждайки доволно количество код. Да работиш за американци си има и добри страни, само крайните им срокове де не бяха толкова истерични. Започвам доста често за домашна работа. Предполагам трябва да поговоря с Петко за възможността да работя по-често от нас. Забелязах, че когато съм тук съм в пъти по-производителен и спокоен. Сред ползите е и ниските разходи. За последния месец имам около 100 лева разходи за транспорт до офиса и поне още толкова за храна там. Ако работя от нас ще мога да спестя тези пари за нещо по-приятно. Истината, е че на практика нямам нужда от офис. В домашни условия имам бърз интернет, два телефона, защитен съм от два сървъра и естеството на работата ми позволява да не бъда на определено място. Както и да е, ще говоря.

Започвам да се чувствам добре, че не отидох да слушам речта на Столман. Не, това не е високопарното мятане с ръка, а по-скоро нещо наложително. Лично аз изпитвах съмнение, че той ще каже нещо, което не мога да прочета или видя в Интернет. Така е и станало. Силата на Столман е да мотивира и вдъхновява хората да създават свободен софтуер. Аз нямам нужда от мотивация. Предпочетох да дам мястото си на някое хлапе, което да има възможността да слуша. Съжалявам само, че не можах да се видя с Александър Шопов, Ясен и Явор от екипа за преводите, но това ще бъде наваксано скоро.

Започвам доста да навлизам в съдържанието на Без лого. Днес реших да започна да се ограничавам в пазаруването на чуждестранни стоки. До тук беше извратената ми обсесия по Pepsi. В момента съм на оранжада от Горна Баня (80 стотинки). Докато купувах оранжадата, отново си поговорих с продавачката, Ей, колко много прилича на Хели. Поведение, игривост – все едно й е сестра. Предполагам трябва да ги запозная някой ден. Историята на продавачката за днес е че когато са й „инсталирали“ новата машина за рязане на месо си е нарязала здраво пръста и е текло доста кръв. Обичам да слушам такива неща и да получавам персонално отношение докато пазарувам. Това го казвам без ирония. Ако от мен зависи от сега нататък ще пазарувам само в този магазин, вместо в Била и Хит.

Пазаруването в местната бакалия (харесвам тази дума) беше само загрявка, защото трябваше да понакупим подаръци за рожденниците Юлия и Еленко. Подаръкът на Еленко е тайна, защото все още има шанс да попадне на тази публикация, но при Юлия няма такава опасност – след един час тя ще получи луксозен холдър за дискове. Женски и плюшен. Подаръците ги избирахме от Технополис, една от ползите да живееш в Младост, е че може да притичваш там за нула време. Anima си купи подложка за мишка, а аз почистваш препарат за монитори.

На софтуерни фронт нещата не се промениха много. Започвам да се чудя защо в UBUNTU няма нови пакети от доста време. Актуализирах някои неща в Debian. Все още продължавам да работя основно с Debian, просто има доста повече пакети от UBUNTU.

Какво работиш днес? Играя го QA в сайт на организация базирана в Ню Йорк и се занимавам да намирам бъгове и да прехвърлям съдържание от един CMS в друг. Вълнуващо, а? Е, днес новата страница започна да става стабилна и използваема. Утре ще си играя с навигацията в целия сайт. Така, както е тръгнало, ще ми се наложи да задобрявам още в Plone и като начало ще си пусна подобен сървър в нас и ще експериментирам с някои от текущите ми страници. Искам сам да направя шаблоните и примерно да пусна малката плюнка наречена гордо „Личен сайт“ под тази система. Просто за спорта.

Anima гледа някакъв филм с готина музика и сега ставам, за да я прекъсна и да заминем на рожден ден.

Plone е супа

Днес трябваше да е един от любимите ми уеб дни, в които прехвърлям тонове съдържание от един сайт в друг, проверявам качеството му и си водя дневник за промените, които правя. Всички това не се състоя поради технически причини, за моя радост, независещи от мен. Все пак отделих няколко часа да прегледам сайта и си направих чудесен документ с всевъзможните проблеми, които открих. Общо взето съм забелязал, че съм единствения от нашия екип, който обича да тества нещата и всички останали ми прехвърлят тази работа. Предполагам обичам да се занимавам с такива неща или пък на тях толкова им е омръзнал дадения проект, защото са го работили с дни, че просто не искат да го погледнат повече. Според мен тестването на даден продукт (било то сайт или инсталация) е толкова важно , колкото и неговото създаване. Никога не ме е боляло, че отделям няколко часа в повече за да проверя дали всички връзки се отварят или пък как изглежда нещото под някой не толкова популярен браузър.

След като тестват новата страница и прегледах какви разлики има между нея и оригинала, реши да попревеждам малко. Така и така трябваше да чакам появата на „опитния“ персонал и реши да си уплътня времето. Попреведох Zenity и започнат да оптимизирам превода на Nautilus. Вече започвам да усещам колко по-леко ще ми е да поддържам преводите ми, след като положих толкова усилия през миналите месеци. В момента трябва да отделям по около 2 часа на седмица за да поддържам моите преводи, като смятам да отделям още 2 допълнителни часа за да ги усъвършенствам. Ако пичовете от KDE започнат поне малко да четат дневниците на промените ни, няма да си позволяват да дрънкат необосновани глупости от сорта че не ни пука за качеството и за потребителите. Според мен на нас ни пука много повече, най-малкото защото имаме пряк контакт с тях.

С Ivgin се опитахме да инсталираме jabber на неговата машина, но демоничните системни администратори на mtel са си свършили работата и за изпозабранили всички алтернативни портове. Забрави за чат ако не минаваш през 80-ти порт. Все пак реших да разпитам познатите ми и да намерим начин да се заобиколи тази забрана.

Часът е 18:24 а Anima все още не се е прибрала и не се и обади. Започвам да се притеснявам за нея. Тя все още не знае, че утре сме на рожден ден на Юлия, а пък в неделя сме на рожден ден на Еленко. Еленко, както винаги, има оригинална идея за празника, която не знам дали мога да споделя тук. Понякога много се притеснявам да говоря за нещата, които съм правил или пък ще правя с Еленко. Създал съм си някаква бариера и страх да не оплескам нещо. Както и да е. Надявам се на неговото парти да видя доста познати хора, които не съм виждал от много време. Особено Spud, който както винаги е най-несериозното създание в галактиката, след Jar Jar Binks.

Днес се позабавлявах NVU – свободна програма за създаване на интернет страници. Признавам, започнала е да прилича на нещо. Дори си поиграх със страницата на Красимир Бонев, който ме помоли учтиво да добавя няколко снимки в галерията му. Страницата на Красимир Бонев е труд и творчество от 3-ти клас (обичам този израз, науче ме Ivgin) и определено е добра за тестове на тази програма. Това, което ми направи приятно впечатление е NVU е че определено се държи по-пъргаво и има вграден редактор на html с осветяване. Все още прилича прекалено много на Mozilla Composer, а иконите му са безобразни, но пък се справя доста добре със стандартите и става за поддръжка на елементарна интернет страница като гореспоменатата.

Забавния адрес за днес е от страницата на Novell. Това е една много забавна реклама, която подканва потребителите на Windows NT да мигрират към Linux. Определено това е отговорът им на капмании като Get the Facts на Microsoft.

Плюс/минус

Всяко начало е трудно. Това няма да е изключение. Преди няколко дена, когато бях пийнал порядъчно бира, се заклех, че когато получа парите от „сайта на Вени“ ще си купя хостинг и пусна блог. Дори бях измислил на ум една изключително претенциозна реч, която да изнеса под формата на първи пости. Забелязал съм, че ако не направя нещо докато то ме кефи и опиянява, то просто не го правя. Не записах мислите си и идеите си и резултатът, е че няма да ги има тук. Вместо това ще започна с казаното до момента.

Днес беше изключително обикновен ден. Прекарах около час в разговор с Петко, като разговорът беше посветен на новите ни стажанти и тяхното ефективно участие в нашите дела. Честно да си призная мисля, че се справяме достатъчно добре, за да развиваме нещо повече за стажантите. Според мен, по-скоро трябва да акцентираме върху развитието на нашия екип при управлението на нови хора, от колкото да акцентираме върху развитието на самите стажанти.

След това се занимавах да отговоря на всички писма, които се бяха понатрупали в 5-те ми пощенски кутии. От както успях да пусна gmail през POP3 вече не се занимавам с нито един web интерфейс и всичко е обединено удобно в моя Evolution. От всички писма, най-наложителното беше от Кандида Коронато / Linux Mag Холандия. С Кандида се познаваме отдавна, за германка с италиански произход, живееща в Холандия е изключително гостоприемна. Кандида работеше за едни от донорите на InterSpace, но преди около 5 месеца ги напусна. В момента все още живее и работи в Холандия, но пише за гореспоменатото списание. Кандида ми беше писала писмо, в което искаше да ми вземе интервю за списанието. Тя ми се обади през skype и си поговорихме около час. Връзката беше чудесна и като цяло всичкото това удоволствие й е коствало около 60 цента… Разпита ме много подробно за „бъдещите ни творчески планове“, поговорихме си за поточната медия, за преместването на интереса ни от свободната технология към свободното съдържание и т.н.

След интервюто обядвахме с Наско и Мария в едно малко заведение за бързо хранене. Заведението се намира в индустриалната част на Раковска и там предлагат изключително вкусни готвени храни. Хапнах от любимата ми супа топчета + ориз с лапад … Надявам се, че подобна храна е доста по-здравословна от разните баници/пици и подобни гадости с които имам навика да се тъпча.

Останалото време от деня беше профукано със събеседване с американските ни колеги, с които уточнихме няколко срока. За финал си бях уредил среща с Ivgin в MacDonalds на Славейков. Надълго и нашироко обсъдихме детайлите по страницата на Българския Хелзинкски Комитет, която трябва да разработим до 2 месеца. За мен тази организация има голяма важност и като цяло тази важност я прехвърлям и на този проект. Дълбоко уважавам това, с което се занимава Хелзинкския комитет и мисля, че заслужават много по-добър сайт от наличния си.

По време на срещата ми с Ivgin мина и Александър Шопов, който отнесе 2000 лепенки за GNOME на български! Лепенките ще бъдат раздадени на всички участници в конференцията WebTech, което ще се проведе утре. Общo взето пренасqм нaтрупания в *bpm опит по промотирането на проект. Апропо, лепенките станаха чудесни и са в два дизайна. Много бързо успяхме да съберем парите за тях и да го осъществим. Ivgin помогна с дизайна на едната, а за другата се пробвах аз. Бях решил да се я направя под Inkscape, но нещо не ми се рискуваше и се наложи да пoлзвам частен софтуер за правенето им.

В момента съм си в леглото. С Ивелина обсъдихме 6500 посещения в *bpm и резултата от всичко това, актуализирам експерименталното ми UBUNTU и се готвя да спя. Утре ще мигрирам една страница от статичен HTML към Plone/Zope. До сега не съм правил подобно нещо и съм си отделил цял работен ден, за да го направя.

Ако всичко това те е отегчило – чудесно. Това ще четеш и занапред. Правописните грешки нямат значение в този блог.