Месец: май 2005

Една от приятелките на Ивелина си има детенце. Това е чудесно и ражда чудесни разговори между мен и Ивелина относно наше собствено детенце. Този пост ще е за него и принципите, с които искам да го отгледам. Изхвърлих се, по-скоро за един от принципите за неговото отглеждане.

Този принцип е: Детето ни ще бъде възпитано да бъде честно и да решава проблемите си без подкупи. Следователно детето ни не може да се роди чрез подкуп на лекар, който да го обгрижва. Истински се забавлявам с тази публикация, защото само за миг си представям, как този блог ще издържи още поне 20 години и как някой ден моят син или дъщеря ще чете моите мисли. Забавно е нали? Хей, сине/дъще ако четеш това след 20 години или повече и поради една или друга причина ни се сърдиш за нещо – обади ни се да поговорим. Машина на времето един вид.

Обратно към темата. След като много приятели ми докладват за отвратителното поведение на лекарите, особено акушери и хирурзи, за гнусния начин по който изнудвал болните хора, независимо, че те са си платили социалните осигуровки – аз не мога да съм част от тази помия. Детето ми ще се роди въпреки грижите на някой самозабравил се търговец на човешки живот, въпреки мазните му пръсти. Обясних на Ивелина, че ако някой ми поиска 650 лева, за да си свърши работата ние ще му откажем. Ако някой ни застави сами да израждаме детето ни, както се случи с една моя приятелка, понеже отказала подкуп на акушерката, ще го си родим детето сами, но няма да платим. След което аз лично ще намеря въпросната акушерка и ще й смачкам капачките на коленете с метален прът. Напълно съм способен на това и всеки, който си позволява да ме изнудва за живота на детето ми или пък за моя ще страда.

Положението, в което се намираме в момента го дължим само на себе си. Ако търпим подобни гадости, те никога няма да престанат и нашето общество ще е пълно със задници и противни хора. Всички развити общества са се родили в много кръв и бой, докато се превърнат в това, което са.

Егати паура.

След като от година имам проблеми със стомаха, най-накрая реших да направя нещо в посока подобряване. Получих доста съвети за диетолози и ограничаване на храната, ходене на фитнес и прочее мерки. В крайна сметка реших да опитам да се храня по-здравословно, но без да се ограничавам от месо. За целта реших да спазвам следните правила:

1. няма да ям нищо пържено;
2. няма да ям нищо мазно, например софийска баница;
3. ще пия само минерална вода;
4. ще огранича консумацията на храни, които не са обработени, следователно всичко, което слагам консумирам ще е обработено термично;
5. ще се опитам да ям повече зеленчуци и супи.

За да бъда технически подготвен, трябваше да закупя някакъв подходящ тиган, който да позволява печене без мазнина, и в който лесно и бързо да мога да приготвям пилешко месо и зеленчуци. Хубавото е че Ивелина имаше същата идея от доста време и споделя моето решение да готвим малко по-здравословно и двамата прелетяхме в Технополис.

В технополис има един много забавен щанд, където в стил WS Teleshop някакъв много надъхан младеж ти обяснява с часове с какво техните продукти са по-качествени от продуктите на Tefal, например. За целта той изнася цяло шоу, като дори ти приготвя сандвич и месо, което да опиташ. Да си призная, щях да му купя тигана още преди да си отвори устата, но се наложи да изслушам около 15 минутна лекция за качествата на техния титаниев тиган. С Ивелина искренно се забавлявахме и решихме, че следващия път когато дойде там ще бъдем гладни и ще се престорим, че искаме да закупим нещо, след което той ще ни приготви нещо за хапване и ние ще си заминем.

Решението ми да закупя такъв тиган, дойде от една история на баща ми, който докато беше в Полша, беше чул за някакъв легендарен руски чугунен тиган, който поляците се избили да го купуват. След това той ми разказа, че докато живееше в Рим, си е готвил с един огромен чугунен тиган, и е готвел изцяло без мазнина. Винаги докато описваше как си е приготвял месо всичко ми звучеше много вкусно и лесно за приготвяне и аз винаги завиждах и иска да имам подобна възможност. Е, вече имам.

Вече от около седмица спазвам горните правила и мога да докладвам за следното:

1. чувствам се много тонизиран;
2. сутрешното гадене докато си мия зъбите изчезна;
3. спя почти непробудно през нощта, от около година имах сериозно проблеми със съня;

За мен това е голям напредък. Вече се будя в 9:00, като преди това ставах в 7:00 защото не може да спя. Така се получава, че винаги имам около 2 часа сутрин, когато съм буден и няма какво да правя. Решил съм да възобновя практиката ми да подтичвам в скромен джогинг, само че сутрин. Будя се, ставам, тичам около 3 километра, къпя се, закусвам и заминавам за работа. Всичко звучи чудесно, но аз съм се убедил, че притежавам завиден мързел за подобни неща и от няколко години се каня да започна подобен режим на живот. Надявам се, здравословното хранене ще ми помогне да се настроя живота си на по-здравословна вълна и наистина да отделя малко време за спорт.

Вчера беше поредният лежерен ден в офиса. Също така и денят, в който подобрих рекордът си за консумация на бира в рамките на едно денонощие (7). Радвам се, че не усетих нищо повече от приятно омайване. С Юлия, Деси и Пешо изпробвахме пицария Парма (или нещо подобно италианско), където келнерите интимничаха с нас и ни говореха възможно най-непринудено и приятелски. Но това е нищо в сравнение с вечерта на преводачите на GNOME.

Нека започнем с хитовете на вечерта. Обсъждайки интуитивните интерфейси на програмите, Калоян сподели, че единствения интерфейс, с който хората се оправят без проблем е „женската цица“. Раждаш се и можеш да оперираш с него. Също така Калоян разказа една градска легенда, според която малките точици около зърната на женските гърди всъщност са текст написан чрез брайловата азбука. Следователно на едното зърно пише – „Стига си пипал“, а на другото „Осмучи ме“… Човекът превежда от всякакви езици и азбуки 😉

Резултатите от тази среща са доста мъгляви. Почти се съгласихме, че няма да правим отделен речник за GNOME, ами ще направим наши спецификации, които ще се опитаме да включим към речника на Антон Зиновиев. Идеята не е лоша и за целта ще използваме речник базиран в интернет, който през определен период от време (месец) ще бъде материализиран в речник за gbgoffice.

Обсъдихме почти всички спорни думи, сред които „кегел“, „таб“ и „браузър“. Общо взето постигнахме нещо като общо мнение по превода на тези думи. Аз лично няма да превеждам „Size“ като „Кегел“. Идеята за загубената култура и романтиката около нея ми е интересна, но това не означава, че искам да се присъединявам към нещо загубено. Напротив искам да участвам в нещо ново. Като цяло преводите на програмите ще продължат да бъдат ориентирани към начинаещите потребители, като взимаме положителните неща от речника на потребителите и успешно избягваме от отрицателните. За отрицателни се водят неща като „Пастиране(Paste)“ и тн.

Всичко това продължи точно 4 часа, като почти не успяхме да поговорим за системата за проследяване на съдържанието или пък проектът за превод на потребителското ръководство на GNOME. Ясен каза, че скоро ще пусне системата за проследяване на грешки и ще бъде използваема. До тогава трябва да сме готови и с уики речника и да започнем разговори с Антон Зиновиев за съвместна работа по речника. Имам задачата да разпечатам още 2000 лепенки за проекта, като дори Сашо Шопов сподели, че те са голям хит, след като дори в неговата фирма лепели без да им е давал.

За финал на вечерта Пешо, от приятелски чувства, срита Мария и тя много се разсърди. Таксиметровият шофьор беше много приятен и разговорлив и разказа доста интересни неща докато препускахме в оста Слатина-Дружба-Младост.

Ивелина все още не спеше. Четох Playboy.

Вече съм мобилен у дома. Имам безжична локална мрежа или както сладко казва Матю Лютфи – интернет без кабел.

Обичам да пазарувам спонтанно. От около месец ми се въртеше в главата да си пусна wireless вкъщи, но все не намирах време да разгледам избера и преценя трезво. Вчера Пешо беше преинсталирал втория ми домашен компютър (намира се в апартамента на родителите ми) и трябваше да го пренесем обратно. Връщането на компютър чрез полу-разпадналото се офисно рено е цяло приключение. Петър се опитва да го кара като спортна кола, а то милото (Рено 5 на 15 години) едвам диша. Отворили сме прозорците на колата и с мръсна газ изпреварваме коли на Цариградско шосе. Изведнъж Петър ми каза: „Искаш ли да си купуваш Wireless?“. „Ммм, да“ – неуверено му отговарям. След което той прави най-опасния завой, който съм виждал и от най-лявата лента на Цариградско шосе отбива и за секунди вече е в локалното платно към Техномаркет Европа.

Влязохме, погледнахме, купих го. Пешо ме откара до родителите ми, където около 4 часа чаках Bol.bg да оправят забилия суич на покрива. Показах на сестра ми и татко какви са новите неща в Debian/Gnome 2.8, хапнах кисело мляко и се прибрах. След около 30 минути с помощта на Петър, който беше по-гневен от необходимото, успях да пусна безжичната мрежа в нас.

Ирина, сестра ми, дойде и с Анима сготвиха пица, която не знам защо но повече приличаше на баница/мекица. Просто беше огромна и дебела (пицата). Напомняше ми на пиците, които купувахме в училище в 141 училище. Ирина прекара късно вечерта в чат, легнала в леглото си с моя преносим компютър и киснейки в #poetry. Там един пич, разказваше приятна история как се е сбил със собственик на заведение, за да защити едно кученце и по време на боя са излетели през витрината.

Човек бил убит от ток по фонтана на Славейков. Работа в опасна околна среда.