Не е толкова лошо, колкото си мислех. По-лошо беше самото пътуване до държавата, особено 3-часовата борба за влизане в Русия. Поради някаква незнайна причина минаването на руската граница отнема страшно много време, проверки и т.н. Още повече отнема самото излизане. Трябват ти около 2 часа, докато минеш през няколко паспортни проверки + събличане на почти всичките си дрехи (да, ходих бос).
От Домодедово до Душанбе летяхме с един ужасно стар Ту-154, който кара всички стари вагони на БДЖ да изглеждат като съвременни бизнес съоръжения. Беше страшно горещо, на Пешо му се падна единствената счупена седалка, не ни даваха почти никакви течности, излитането закъсня с 1 час, но съм доволен, че се справихме с всичко това.
В Таджикистан влязохме лесно. След като разбраха, че ще ни трябва виза ни изведоха почти като VIP и ни изпроводиха извън летището до сградата на консула. Оказа се, че имало някакъв празник и човекът нямало да се появи. Затова просто ни пуснаха да си ходим и да сме дойдели по-късно. Дадохме паспортите на човека, който ни посрещна и по-късно той ни ги донесе подпечатани.
Водата не става за пиене, донесоха ни минерална. Храната им е чудесна, нещо като комбинация между китайска и турска, с много подправки и леко люта. В самолета хапнахме нещо като люти спагети, докато преди малко ни гостиха със съвсем прилични пълнени чушки. Пълнените им чушки са доста по-добре от гръцките. Киселото им мляко е доста течно и прилича на странен айран. Преди малко дойдоха един доста отворени мадамки от Иран, които определено разбиват представите за тази „ислямска“ държава. Нито са с фереджета, нито за трътлести. Жените имат доста изразителни лица, с огромни очи. Мъжете са дребнички и доста сприхави. Вече си имах вземане-даване с някои от пътниците на самолета. С две думи – всеки се опитва да те преебе (разбирай пререди, ощети, бутне, блъсне). Личното пространство не се уважава и постоянно някой се търка в теб. Такива мъжки, задушевни ласки не са ми особено приятни, но ще трябва да ги изтърпя.
Като споменах спътниците ни съм длъжен да спомена, че близо 1 част преди предаването на багажа всички те бяха заети да облепят с тиксо куфарите си. Не знам за какво се подготвяха, но определено когато 40 човека извадят по едно тиксо и започнат да издават звуци се депресираш. Отличниците дори опаковаха по този начин и ръчния си багаж. Най-интересното е че всеки има право на повече от няколко чанти багаж, което се абюзва сериозно и на няколко пъти връщаха пичове с огромни телевизори, които се опитваха да ги качат на самолета. Бях решил, че след като местните се подготвят толкова сериозно, то нашите чанти задължително ще бъдат изтърбушени и ограбени. Нищо такова. Дори и швейцарското ми армейско ножче си е тук и вече стои на топло в джоба ми.
Относно дрехите, до момента всички са облечени в нещо като полу-официални костюми. Цветовете са сиво и светло синьо. Обувките на всички са една и съща мода – официални, но доста издължени и островати. Изглеждат наистина странно, защото им правят краката ненормално големи. Инак всички се смеят и правят впечатление на доста жизнерадостни хора, което си е за уважение като се има предвид, че жизнения стандарт е доста нисък. Вече ни казаха, че с около 50 долара може да издържиш около 1 месец.
Все още не съм разбрал какъв е основния поминък, но и това ще направя. Военните им носят доста модерни униформи и изглеждат стегнати, въпреки ниския си ръст.
Общо взето това са впечатленията ми. Успях да дремна около 2 часа в самолета и още 3 в един апартамент. В момента съм свежарка и работим по утрешната програма. Оказа се, че ще трябва да носим ризи и костюми, което ме изненада неприятно, защото имам риза, но нищо друго. Вратовръзка ще ми заемат и се надявам да направят компромис като ми разрешат да нося тъмните си джинси. Това е само за 2 дена, след което ще бъдем част от нормалното ни хипарско събитие и ще мога да ходя и гол ако поискам. Дори Марек ще носи риза и вратовръзка и ще бъде доста забавно. Определено ще си направим снимки.
Тук е лято. Близо 30 градуса. В зимата ставало 15… и им било студено. Такива неща. Все още нямам снимки, тоест имам но са 1-2 и не си струват да ги показвам. След около час ще заминем за основния лагер и ще видим „истинските неща“. Марек ми спомена, че връзката към интернет е наистина бърза и ще може да имаме съвсем нормална комуникация. През някой от дните се очаква да имаме жива връзка дори с Ричард Столман, който ще говори за познатите ни неща.
Всичко е нормално. До утре.
