Публикувано на

One Laptop Per Child в България

Пипнах една от най-яките джаджи наоколо – преносимият компютър XO. Ето две снимки:

Малък, ударо и водоустойчив и лесен за носене.

Лек и изчистен интерфейс.

Ето и впечатленията ми за устройството:

pros+

– Изглежда добре;)
– Лек;
– Устойчив на външния влияния (дъжд, удари и т.н.)
– Има яка вградена камера;
– Поддържа безжична мрежа;
– Супер прост интерфейс, който може да бъде преведен на български език;
– Използва свободен софтуер;

Cons –

– Ако не поръчаш достатъчно бройки (например хиляда), цената му е около 300 долара?!? Тогава защо просто не купуваме EEE PC на ASUS?
– Толкова е защитен срещу инцидентно отваряне, че аз не успях да го отворя и се наложи да ми помогнат за това;
– Върви бавно. Доводът, че децата това не ги интересува е доста погрешен. Децата не са от най-търпеливите същества и скоростта има значение, за да им се задържи вниманието;

Трябва да кажа и добри думи за българите, които подпомагат проекта OLPC, и които превеждат интерфейса на компютъра. Ако искате да им помогнете полетете към техния сайт.

Публикувано на

Nintendo

Ровичкането в историята на Nintendo се оказа доста любопитна. Освен, че са започнали като фирма, произвеждаща карти, са имали периоди в които са произвеждали ориз, предлагали таксиматрови услуги и дори са притежавали верига от… „любовни хотели“. Слава богу, всичко това се е оказало лошо хрумване и те почти фалират, като си избиват от главата да се занимават с нещо друго освен игри.

Друг интересен факт (поне за мен), е че известните съветски игри на Електроника (яйцата и тем подобните им), се оказаха клонинг на серията Game&Watch на Nintendo. Апропо, текущият дизайн на Nintendo DS lite е реплика на този дизайн на Game&Watch.

Намерих и обяснение на маниакалната обсесия на Nintendo да контролора/сертифицира всички игри, които се появяват за техните платформи. Причината е така наречения „Срив на американския пазар за видео игри през 1983-та“. Та тогава фалират някои от най-големите фирми, които произвеждат игри и домашни компютри/конзоли. Причината, е че пазарът е наводнен с хиляди нискокачествни игри, което обърква и отказва потребителите да ги играят. След това Nintendo затяга контрола върху качеството на игрите и от това печелят потребителите, а индрустрията оцелява.

И за финал, заради устройството R4DS, Асоциацията на издателите на развлекателни компютърни програми твърди, че 90% от потребителите на Nintendo DS играят нелицензирани игри върху конзолата. Благодарение на същото устройство(което имам, ха-ха) открих, че голяма част от текущите заглавия за Nintendo DS са доста смотани, направени по филми или клонинг на някой успешен франчайз за PC. Да не говорим, че масово не се продават в България.

Интересните заглавия ще ги опиша в отделна публикация.

Публикувано на

Nintendo DS

От около седмица имам Nintendo DS (накратко DS). До сега не съм имал преносима конзола, ако не броим „електронните игри“, които имах като дете. Преди да избера DS, пред PlayStation Portable доста попрочетох и поразпитах. Изборът не беше никак лесен, но в крайна сметка се спрях на DS. Ето плюсовете и минусите според мен:

pros+
– Два екрана, което предполага различен game play;
– Батерията издържа много (официално 19 часа, неофициално около 10);
– Има обратна съвместимост с игрите за GameBoy Advance, което прави изборът на игри огромен;
– Марката Nintendo има стогодишна история и е от зората на конзолите;
– Можеш да играеш безплатно с други играчи от цял сват, необходима ти е само домашна безжична връзка
– Понеже има формата на мида – екраните са защитени от надраскване при пренасяне;

cons-
– Супер сложно е да си закупиш актуални заглавия и аксесоари в България. Пулсар не внасят игри, които са произведени от Nintendo, защото това се предполага да го прави Техномаркет Европа (които са официален вноснител). Техномаркета обаче внася предимно джаджите и супер малко аксесоари;
– Няма вграден браузър;
– Няма вграден медиа плеър;
– Доста по-слаба е от PSP по отношение на производителност (по-слаб процесор, по-малко памет и т.н)

Общо взето това е едно устройство само и единствено за игра. Това всъщност ми харесва, защото съм фен на UNIX философията – програмите и устройствата да вършат само едно нещо, но да го правят добре. Тоест, фактът че няма браузър и не мога да слушам музика не ми пречи никак. За сметка на това мога да играя в пъти повече от колкото на PSP и то уникални игри. Това имаше значение.