По принцип съм един от многото, които не харесват масовите и големи празници. Поради специфичните ми атеистки убеждения мога да си позволя да погледна на християнските празници без онова специфично богоговение, което някак си е задължително за вярващите. Това, че не вярвам в бог или пък не се кефя на църквата, не означава че не разбирам християнските ценности и култура или пък, че не им принадлежа. Напротив. Мисля, че им принадлежа много повече от колкото голяма част от събралите се „миряни“ около църквата Св. Седмочисленици – София. Но за това по-късно.
За разлика от предишната събота, тази беше много по-лежерна. След като през седмицата успях да бия всичките си рекорди по продължителност на работния ден и завърших успешно водения от мен и Петър курс по въведение в Линукс, през почивния ден се насладих на една заслужена почивка. С Anima се поглезихме с храна в леглото, попревеждах лежерно няколко програми и бях заведен насила да пазарувам. Майка ми е развила някакво мнение, че ходя като туземец и иска от мен всеки месец да си купувам панталон и обувки. Нещо, което никога няма да стане. Признавам, че не отделям много време за външния си вид, но просто не желая да му отделям повече време.
Вчера бях заведен в някои от най-неприятните ми магазини, за да си закупя дънки, панталон и риза. Само ризата ми хареса – предполагам защото си я избрах сам. Толкова обичам майка ми, че все още й позволявам да ме съветва за това какви дрехи да си избирам и от къде да ги купувам.
Гвоздеят на вечерта беше първото ни излизане с двойката Юлия/Тони. Срещнахме се на класическо място – Одеон след което последва типичната суетня къде да отидем и тн. Пробвахме в „македонския“ ресторант наблизо, но за късмет на всички той взел, че фалирах. Явно на българите не им минават трикове от сорта „Шопска салата“ да бъде кръстена „Македонска“ или пък „Яйца по панагюрски“ да бъдат представяни като типично македонски ястие, и съвсем нормално сме оставили копеленцата да фалират 🙂
Вместо това решихме да отидем в някакъв нов ресторант, който се намирал на мястото на ресторантът с цвърчащото име „Сръбска скара“. Явно на балканските ресторанти не им върви напоследък, защото масово фалират и в този случай биват заменени от „Вегетарианска къща“ – където сервират предимно зеленчукова храна. Всичко това пасваше идеално с новия ми стил за леко вечерно хранене, пък и ресторантът изглеждаше примамливо празен и много приятно подреден. Вегетарианската храна беше много приятна, лека и разнообразна и препоръчвам това място на всички зеленохрупкащи. Цените са много достъпни а обслужването беше много приятно и дружелюбно (дори ни простиха разлятата свещ и бутнатата каничка с оцет върху масата).
Когато човек изпие 1 литър бира и след това всички започва да му се вижда по-чувствително, по-шарено и по-интересно. Прекарахме в ресторанта около 3 часа, като Юлия успя да разкаже потресващи истории за „пенсионерската Германия“, като я представи като някаква подредена пустиня – безлична и безчувствена, където стерилизираното население броди в утопични соц-сгради и бичи вурстове до умопомрачение. С Тони поговорихме за преводът на CC където около половин час обсъждахме защо нямало доброволни и защо никой не искал да помага. Май стигнахме до някакво решение.
След вегетарианската кухня аз исках да се разхождам, но това не можа да се служи, защото Anima мрънкаше, че й е студено и не може така. Повървяхме малко по Графа и някак си нелогично се бутнахме в Happy. Happy на Раковска е много по-гнусно от всяко друго Happy в България. Пълно е с натруфени хора, стегнати каки и плешиви чички, които хапват огромни салати с месо и пият малки бири. Има телевизор, където е пуснат Eurosport и в момента тече изключително интересна игра на билярд. Музиката е незапомняща се, тоалетните тихи и скучни, и всички звуци, които издаваш там биват споделяни с останалите им посетители. Затова много внимаваш, кога и с кого ще ги посетиш. Все пак за нещо българско е много добро. Сексизмът в Happy е заразителен – полуголи момичета, студентки, подтичват и са длъжни да ти се усмихват, защото имаш право да ги смешни ако го не го правят. Всичко това е една чудесна подготовка за гвоздеят на вечерта – обикалянето на църква.
На път за Happy си бяхме купили свещи от една църква и тогава забелязах един покъртителен надпис над едно от магазинчетата в нея: „Закупуването на свещ е чиста жертва пред бога, не палете свещи, които сте закупили извън църквата“. Тоест за да види, господ, че си си купил свещ (20, 50 стотинки, в зависимост от големината) трябва да го направиш в неговия дом. Това е толкова лицемерно и анти-християнско, че направо ми се повръща. Нали именно Христос беше изгонил търговците от храма господен. Нали? Защото тук първото нещо, което виждаш е една църква е именно магазинчетата, които са материализирали вярата не хорицата в свещи, икони, кръстчета, касетки, молитвеници (няколко вида) и тн. Гнус. Чистото и свята жертва, която направих пред бог и като закупих свещ за 50 стотинки – ми беше подадена от една затлъстяла лелка, която ми подметна свещта с най-отегчената физиономия, която е способна и Осама да отчая от Алах Акбар.
В обикалянето на църквата няма нищо интересно. Освен ако не си там да анализираш тълпата. В 12:00 нямам такива намерение. За да се спази суеверието, че колкото пъти ти гасне свещта – толкова пъти си сгрешил (на мен около 8 пъти) всеки беше успял да „пачне“ своята свещ я с чашка от кафе, я с кофичка от кисело мляко (Родопея беше много популярно). И така върволица от хора, някои ходещи реклами на Родопея (Абсолют Родопея – бедна жена със свещта в кофичка от кисело мляко, стилизирано и разпечатано, от сега го виждам). Имам само едно накапване, Ивелина и Юлия са приказно красиви осветени от свещите, носи се аромат на мед и восък, косата на една жена пламва и разваля всичко това.
Амин.
