Притеснен съм

DSC_6806

 

„The consumer society…
… has destroyed the environment.

Exterminated millions of species
of plants and animals.

Poisoned the seas…

… the rivers and the lakes.

Polluted the air.

Filled the atmosphere with carbon
dioxide and other harmful gases.

Destroyed the ozone layer.

Exhausted our oil,
coal and gas reserves-

-and rich mineral resources.

Exterminated our forests
and destroyed their own.

So what is left for us?

Underdevelopment. Poverty.

Dependence. Underdevelopment.
Debt. Uncertainty.

For the superdeveloped societies –

– the problem is not growth…

… but distribution.

Not only amongst themselves –

– but amongst everybody.

Sustainable development
is impossible –

– without fairer distribution
amongst all nations.

After all,
mankind is one great family –

– all sharing the same destiny.

Given today’s severe crisis,
we’re facing an even worse future –

– that will never enable us
to solve the economical, social…

… and ecological tragedy of a world
more and more out of control.

Something must be
done to save mankind.

A better world is possible!“

Не знам за вас, но мен лично ме притеснява как „лявото“ в България съвсем елементарно се приравнява със злото. Не, БСП не е лява партия, нито в посланията й има нещо автентично. Също така съм притеснен от това, че идеализма се приравнява с утопията и наивността, с непрагматичното. Истински се притеснявам, когато ние „добрите“ виждаме само един път.

И най-вече се притеснявам, когато комунистически речи, като горната звучат като точна присъда.

Човекът с краставиците

DSC_7008

Възхищавам се на хората, които могат да правят пари от нищо. Като човека на снимката горе. Това, което прави е да продава една краставица, обелена и разцепена на две, на цената на няколко краставици.

Кара ме да се замисля върху следното: ако той успява да преживява от нещо толкова обикновено, защо много по-надарени и образовани хора не успяват? Ако някой ден предприемачеството в България се напъне да си избере патрон, то аз предлагам да е човека на снимката.

Истанбул // 2013