Снимки от Локализация! Локализация!

Събитието мина гладко. Имаше кръчма, дори и лекциите бяха интересни. Побои липсваха. Ето и снимките. Това е.


Елате в лоното на локализацията, деца, мои!


Имам десетки снимки как правя този жест. Явно го правя често.


Златко, изненадващо, беше доста словоохотлив.


Това е дупето на Влади, която отказа да я снимам в лице. Сложено е тук за колорит и назидание 😉


Шопов, в редките моменти, когато се държи нормално…


Рос, който прави презентация спрямо всички канони на презентациите.


Докато говори, Шопов обича да пляска дясната си ръка в лявата.

След 6 месеца пак. Този път ще си говорим за превод и локализация на дистрибуции. Няма мърдане.

Локализация! Локализация! 2

От доста време се мъча да намеря време и да започна организирането на конференцията за преводи на свободен софтуер – „Локализация! Локализация! 2“. За жалост номинално ще пропуснем 2005-та година и ще я направим през януари 2006-та година. Какви са причините за забавянето? От една страна изключително натоварената ми програма, от няколко месеца съм в нещо като непрестанен-работен-транс, който няма да ме пусне скоро. Освен личната ми заетост, имах желание конференцията да бъде организирана извън София. Пробвах с различни партньори (организации), но липсваше интерес към подобен род събитие. Не знам защо, но всички потенциални партньори на подобно събитие ни третираха като касичка и искаха от нас да им заплатим партньорството. Това никога няма да стане, защото „Локализация! Локализация!“ няма пряко финансиране.

След поредния ми неуспешен опит да намеря локален партньор, който да ни помогне с организирането на конференцията реших да променя малко концепцията и да се обединя с някой, който прави подобни неща. Следващата „Локализация! Локализация!“ ще бъде организирана съвместно с конференцията на „Линукс за българи„. Разговарях с Мирчо и имам свободата да оформя концепцията за самото събитие. Затова сега мисля концепция.

Това, за което веднага се сещам, е конференция посветена на превода на различните дистрибуции. Ще се радвам ако преводачите на Ubuntu/SUSE/Mandriva/Fedora и т.н. проявят интерес. Също така ще се радвам да видя и преводачите на Mozilla Firefox сред лекторите. Предишната конференция беше насочена към преводите на работни среди, сега може да я организираме към преводите на дистрибуции и техните специфични инструменти. Ще се получи интересно и полезно, защото ще има още запознанства и като краен ефект може да почустваме по-стандартизирани преводи на работните среди и инструментите предоставяни от дистрибуциите. Това е едната идея.

Втората ми идея е да направим конференцията не толкова „репрезентираща“, ами по-практична. Тоест да се проведат серия от обучителни лекции, които да засягат по-техническите аспекти на локализацията. Това също ще бъде интересно и полезно.

Ако искате да се включите в организирането или пък имате идеи как да бъде организирана конеференцията – пишете ми.

Гласуване и OpenFest

Шамаруване
Въпреки, че днес е официално почивен ден, почивен ден, този ден не беше. Събудих се рано, към 7:00 часа, и се изкъпах. След което посетих родителите ми и там местихме малко мебели. Бях решил да не гласувам, но отидох да гласувам заедно с родителите ми. Вече от години гласуването се провежда в стая 206 на 144-то основно училище „Народни будители“, където съм учил от 2-ри до 8-ми клас. До колкото си спомням 206-та беше стаята по математика, от която нямам особено добри спомени. Въпреки ранния час, пред 206-та се беше събрала сравнително голяма опашка от изнервени хора. След което се случи случка, която ме отчайва от демокрацията като форма на управление. След като почакахме около 5-6 минути, започнахме да се приближаваме към стаичката. Бяхме оставили майка да бъде пред нас с баща ми, а ние я следвахме. Като добре възпитан човек, майка ми не страда от типичния за много българи манталитет и желание да се блъска по опашки и да диша във врата на стоящия пред нея. Това явно подразни чакащите в края на опашката, като едно семейство от очевидно изпаднали маргинали си позволи да я нападне вкупом. Започнаха с някакви подвиквания, че няма да стоим тук цял ден и да не се мотаела. Интересното е че й се нахвърлиха вкупом и отвсякъде. Явно не подозираха, че тя не е сама.

По принцип съм възпитан човек, толерантен, не избухвам лесно, но когато хора, с интелект на „гъбен мицел“ нападат майка ми… губя част от изброените качества. Ако не беше татко, аз наистина щях да опляскам хърбавия келеш дето се правеше на отворен да ми подвиква „хайде, шляпни ме де?“. След това същите „мицели“ се скъсаха да коментират колко бавно ставало всичко, как имало само една кабинка за гласуване, не стига че били дошли да гласуват, ами й ги бавели. Насочиха агресията си към комисията в стаята. Мицели. Все едно гласуват, за да направят кеф на някого. Явно едноклетъчните им мозъци не могат да схванат идеята, че хората гласуват за себе си, защото който изберат, той ще ги управлява. Демокрация в подобни условия може да съществува много трудно. Съжалявам.

ОФ (да не се чете като Отечествен фронт)
До тук с отрицателните емоции. Положителното в дена ми е OpenFest. Не, че беше перфектното събитие, не че няма кусури, но истината е че ми беше интересно. Не научих нищо ново, но пък се видях със страшно много хора, които не бях виждал от години. За мен това събитие има по-скоро социален характер от колкото образователен и именно това е хубавото в цялата история, защото всеки може да намери по нещо там. Явно това е валидно и за доста от останалите потребители, защото докато течаха лекциите във фоайето пред залата постоянно имаше сравнително голяма тълпа, която активно обсъждаше собствените си теми. Именно в тази тълпа се срещнах с Мирончо, и успях да поговорим за следващата версия на gbgoffice. Той обеща да разгледа потребителското ми желание относно направата на търсене в gbgoffice, което да се провежда във всички инсталирани речници. Поговорихме с Христо Христов (OpenOffice.org), Наско (на Хели, емоционално), Марто (който се опитва да организира група студенти да пишат свободен софтуер за болници, като част от студентски проект), Златко (за преводите на KDE), Милен и Сашо (пихме бира), дарих 10 лева за огледалото на freeBSD, Тони (не можах да изпробвам картината, отново), Здравко и Калоян (правят интересен софтуер за индексиране/търсене на файлове в локалната мрежа) и т.н.

Почти е невъзможно да видиш всички тези хора на едно място и при конвенционални условия ще ти се наложи да ги издирваш и уговаряш срещи със седмици. Това е и моята лична бамбуча относно ОФ – спести ми време. Беше и забавно.

Дискотека (5+1)

Думата „дискотека“ ме напушва на смях. Въпреки това, вчера мога да кажа, че бях на „дискотека“. По принцип не съм стъпвал от години на подобно място и бях развил нещо като специална способност при отказването на Ивелина от подобен род идеи. Но уви, всичко това е минало.

Дискотеката, която ме пребори, се казва „Клуб Текила“ и представлява нещо като шатра, разпъната в морската градина на Бургас. Любопитното е че преди самото събитие ми се обади Галя Лимонова (ака Garga), с която се познаваме от irc/#poetry, и с която не се бяхме виждали от поне 3 години. Явно вечерта е била за разбиване на дълги срокове.

garga
Галя и нейната приятелка, учила в АУБГ.

След като си побъбрихме приятно, беше ми напомнено какъв „плейбой“ съм бил едно време, ехее, успях да изпия едно блъди мери и да се отпусна. По принцип не пия твърд алкохол, но рядко отказвам добро блъди. Това не беше добро, но беше консумирано в добра компания.

Основното ястие на вечерта беше Ивелина, която беше особено красива, а черешката отгоре бяха 5-те жени, които трябваше да придружа 🙂 Не, не ме биха мутри, нямаше ексцесии.

anima
Ивелина гледа тъжно, докато си купувам дъвки.

момичетата
5 + още една приятелка, която ще се появи по-късно.

момичетата 2
Познайте коя е приятелката 🙂

Дискотеката Текила е средно неприятно място. Бяхме на „ретро“ парти, което предполагаше, че детската градина ще ни бъде спестена, но уви. На около 120 по 200 метра се бяха събрали близо 600 човека, като някои бяха наскачали по масите. Мнозинството пушеше, момчетата се перчеха и се блъскаха едни други. Неприятна работа. Всякак идеи за сепаре се изпариха и се наложи да преглътнем суровата истина, че 3 часа ще стоим прави и ще се борим за всяка педя танцувално пространство.

Едно от специалните ми умения е танцът „люлеещ се бор“, който владея доста добре. От една страна спестява усилия, от друга не изглеждат много тъпо. Благодарение на него устоях на Майкъл и Мадона, които дори ми се сториха приятни.

Останахме до към 2 и 20, но бяхме в леглата към 3 и половина. Когато се събудих – ето каква беше гледката.

добрутро
Старата соц кооперация, която ни приютява всяко лято.