Беше забавно – танци, уиски, хора… абе, истинска сватба, като само липсваше бой със столове между двата рода. С „младите“ се познаваме от „десетки“ години, минавайки през съученици и после колеги (и с двамата). Дано животът им бъде все така хубав и с повече викове горчиво.
Този път се справих по-добре със снимките и дори екипът, който снимаше сватбата, ми викаше „колега“. Понеже не снимах със светкавица в момента има около 1500 снимки, на които трябва да се оправят цветовете, но пък има изключително малко прегаряне.
Дъ подписване. Тази част никога не ми е била забавна, като добрата новина, е че напоследък служителките от обредните бюра са по-минималистични и официалната церемония е с една идея по-нормална.
Класиката с излизането през задния вход и оркестърът, който чака в засада. Хвърчат жито и китки.
Първият танц, в който Пешо почти спазва благоприличие.
Менчевият шут беше толкова силен, че целият ме опръска с вода. Подозирам, че Мария се целеше в мен, като желязото за малко да ми отнесе главата. Първото щяло да е момиче, ама според съвременната наука ще е момче.
Дъ булка.
Мария изтегли късата клечка, като според традицията това означава, че няма да е шефчето в къщата. Едвали.
Кумът се беше запотил, та се наложи специализиран екип да го забърсва.
За първи път виждам хвърляне на букет от балкон на хотел. Жертви нямаше.
Голяма играчка пада с премахването на жълтото, като сигурно съм източил около 2 кофи от него. Определено ми трябва бърз варио-обектив и читава светкавица, но потрай сърце.
