Има и такива дни – когато просто не ти се иска да си четеш пощата. Когато не съм си проверявал пощата за 3 дни и намеря вътре 180 писма това значи само 1 – в пощенските списъци се е случило нещо. Какво толкова се е случило?
I. Радостин срещу Народа
От доста време координаторът за превода на КДЕ – Радостин Раднев полага всевъзможен натиск върху преводачите на GNOME. Интересното е че освен, че има претенции към качеството на преводите, от днес Раднев има и претенция относно кои програми превеждаме ние. И по-точно дали има смисъл да се превежда специализиран и малко популярен софтуер. Според мен има и ще се обоснова добре.
Прочетох писмото и доводите няколко пъти и не мога да отрека, че Радостин не е 100% заблуден и казва и верни неща (от неговата си камбанария). Но наистина не мога да се съглася с презумпцията му, че преводачите ще са немърливи или пък че ще им свърши ентусиазмът. Не мога да си позволя да вярвам в подобно нещо, защото аз вярвам, че това са поправими неща.
Защо нашият проект не може да си позволи да не превежда софтуер?
1. Основната полза да се превежда специализиран, свободен софтуер е обогатяването на езика. Свободният софтуер е идеална база, върху която преводачите да експериментират по пътя към намиране на най-подходящите преводи на термини. Свободата на свободния софтуер е едно от качествата му, които наистина могат да ни върнат нашата собствена култура и ние наистина ще сме глупаци ако не се възползваме от това.
2. Аз искренно вярвам, че доброволната работа трябва да се поделя между възможно най-голям екип от доброволци. Само така може да постигнем устойчивост и независимот на проекта от нечия персона. Когато даден проект не зависи от един или двама човека, само така той може да бъде наистина свободен и да се превърне в нещо значимо. Затова ние уважаваме доброволния труд и се отнасяме с доброволците еднакво добре, независимо колко добре са превели даден софтуер.
3. Качеството на преводите зависи от количеството на хората, които докладват грешки. Колкото повече софтуер превеждаме, толкова повече хора ще идват да докладват грешки. Това е нормалната човеко-система, която функционирайки, изпълва даден проект с качество. И ние сме на път да я постигнем. Затова всеки, който се интересува от нас трябва да получи нормален, човешки и най-вече приятелски отговор. Не може да бъде отхвърлен, защото ние имаме по-голяма нужда от него, от колкото той от нас.
Защо считам, че проектът за превод на КДЕ не е ръководен устойчиво?
1. Защото този проект не знае как да работи с доброволци и явно не търси такива.
2. Защото прекалено много отговорности са възложени на ограничен брой хора. Това прави всеки един от тях прекалено значим за проекта и евентуалната му загуба в трагедия.
3. Защото този проект, въпреки претенциите си, не работи с крайните потребители. Няма система за докладване на грешки или пък инфраструктура за получаването на обратна връзка.
4. Защото, явно не се рабира, че обществото около самите преводи е много по важно от самата техника на превеждане.
От проектът за превод на КДЕ познавам само Златко Попов, с когото имам честта да съм се срещал няколко пъти и да разговарям. Искренно го уважавам, защото просто не мога да си представя как може да работи в подобна среда и въпреки всичко да превежда добре.
II. Няколко особено важни фигурни напуснаха Сдружение „Свободен Софтуер“
Това са лошите новини на деня. Аз не съм член на „сдружението“ и никога не съм искал да бъда. Предполагам много хора биха изразили съмнение в правото ми да коментирам какво се случва там. Въпреки това ще коментирам, защото дори и без да съм бил член, аз съм работил и продължавам да работя с много хора от ССС.
От няколко години съм абониран за част от пощенските списъци на fsa-bg.org и мисля, че основния проблем на ССС е постигането на разбирателство, по който и да е въпрос. Основното нещо, от което се нуждае една организация е разбирателство, поне по основните въпроси. Другото нещо, от което тя се нуждае е силен и креативен лидер, който от една страна да има авторитета да обединява, а от друга страна да има и способността да работи с останалите членове. Бидейки страничен наблюдател, за мен Йовко се справяше добре с тази позиция и дълго време за мен той е беше единственото лице на ССС. За съжаление се случи нещо, което подкрепя твърдението ми точка две относно преводите на КДЕ, Йовко се умори да бъде човекът-армия и да тича като моторетка нагоре-надолу и напускането му не е изненада.
Обаче се изненадах се от напускането на Явор и Калоян. Преди около 5 месеца, на една от срещата на преводачите на GNOME, с Калоян си говорихме относно неговата визия за ССС. До колкото си спомням, това беша по-компактна организация с по-ясна и конкретна мисия. Проблемът, е че е много трудно подобна промяна може да дойде от управителния съвет. Управителният съвет на една организация следва интересите на своите членове, а не обратното. Още по-трудно е това да стане в организация със сравнително дълга история, където членовете се познават от доста време и са се формирали локални общности. Реформирането на ССС не може да бъде лесно и човек трябва да е готов за всякакви трудности при постигането на желаните промени. Не очаквах, че Калоян и Явор ще се откажат толкова лесно.
Можеби те бяха твърде принципни и следователно не достатъчно гъвкави, но не мога да обвиня някой, че вярва в кауза и държи на принципи. Наистина не знам. Размених няколко съобщения с Калоян, той се опита да ми обясни, че така е можеби по-добре, но аз не съм сигурен. Също така не съм сигурен, че разпада на ССС ще доведе до нещо добро. Предполагам нямам поглед върху намеренията на участниците или пък нямам достатъчно информация, но такова чувство ме гони. Обещавам си да не гледам вече назад и пожелавам на Явор и Калоян всичко добро и успех по пътят, който са поели.
@Явор – няма нужда да ми отговаряш в твоя блог, ще ти направя потребител, за да може коментираш тук.
