Когато бях малък карах колело с помощни гуми. Нищо странно в това, но доколкото си спомням ги карах доста дълго, преди да ми ги махнат. Спомням си как нарочихме ден за махането на гумите и след това беше планирано да се уча да карам без гуми. В мига, в който махнаха гумите аз подкарах колелото и направих няколко кръга около блока, като въобще не можаха да ме хванат и да ме учат. Усещането беше прекрасно.
От днес Калина ходи на детска градина и усещането е подобно. Нито плака, нито се съпротивлява – просто влезе и пое.
