Семейният сенат одобри изменения в разходната част на бюджета в перото за обективи. И сега съм в рядката ситуация, пари има, но няма твърдо решение кой обектив да се закупи.
В началото бях харесал 70-300 VR, защото обичам да правя папарашки снимки като тази, но след като четох ревюта и говорих с приятели се насочих към Tokina 11-16, която е идеална за снимки на сгради и въобще хваща много неща. И за да стане още по-сложно, след разговор с приятели сега клоня към 18-200, който се води нещо като идеалния хибрид за всякакви ситуации. Но тук има още един любопитен факт, вече имам 18-105, който се покрива изключително много с 18-200 и по този начин ще имам почти същия обектив, без някакви особени разлики.
Ето и претендентите:
Nikon 70-300mm VR

+усове
+ бърз автофокус (af-s);
+ редуциране на вибрациите (може да се снима от ръка в не-дотам мрачно време);
+ може да се правят папарашки снимки, детайли по покривите, абе супер забавно е;
+ вътрешен фокус (още по-бързо фокусиране и обектива не си променя дължината);
+ много рязък от 70 до 200мм;
+ много малко винетиране;
+ много малки цветови изкривявания;
+ боке-то му било много хубаво;
-инуси
– сравнително скъп (899 лева);
– не може да се направи панорамна снимка;
– тежък;
– според Кен Рокуел, мега известен разбирач, нямало особено смисъл от този клас обективи, защото ако си вземел 18-200 си спестявал да носиш една торба обективи
– не може да фокусира от близо;
– на 300 бил сравнително мек, ама не много 😉
Ето и много полезно ревю за този обектив в сайта на Кен Рокуел.
Tokina 11-16mm

+усове
+ 11 – 16 милиметров обектив, прави яки панорамни снимки, снимки на цели сгради и сигурно е единствения обектив, който може да побере дупето на Дневнифър Лопез от разстояние 50 сантиметра.
+ светлосила 2.8, за който не разбира – това е много. Ще може да се снима на тъмно или по улиците без светкавица;
+ изключително качествена изработка;
+ вътрешен фокус (не си променя размера)
+ изключително резки снимки в целия кадър, а не само в центъра
+ много достъпна цена, въпреки че превъзхожда останалите
-инуси
– не може да приближаваш, забрави за детайли;
– изключително трудно кадриране защото в кадъра влизат много неща, дори и Дненифър;
– в София няма какво толкова да се снима с него, поне така мисля, може и да греша.
Ето и подробното ревю в сайта на Кен Рокуел. Ето го сравнен с други подобни обективи.
Nikon 18-200mm VR

+усове
+ универсален, може да си го носиш само него;
+ понеже е универсален и не сменяш обективи няма риск да пропуснеш нещо важно;
+ бил изключително рязък и с много точен фокус;
+ стабилизиран (VR)
+ бърз мотор (af-s)
+ вътрешен фокус (if)
-инуси
– дублира се с 18-105, който имам и следователно добавя малко към фото приключенията ми;
– голям компромис, не е специфично добър в нито една своя област;
– сравнително големи варелови изкривявания;
– винетиране (потъмняване на краищата) като снимаш небето
Мега хвалебствено ревю в сайта на Кен Рокуел.
И да се върнем обратно на темата. Лично аз нямам против да сменям обективи и да нося малко по-тежко. Но имам някакво вътрешно усещане, че нито 11-16, нито 70-300 ще ги ползвам в много ситуации. От друга страна не искам да имам сходни обективи.
Предполагам много от вас са били в подобна ситуация и ще ме посъветвате в какво да инвестирам. Благодаря.
Актуализация
Избрах Tokina 11-16. Благодаря на всички, които отделиха време за да ми дадат съвет.