Месец: май 2005

Публикувано на

Проекти

Дойде пролетта за моите проекти. След като през зимата успях успешно да завърша почти всички проекти, с които се занимавах, сега някакси ненадейно се оказах замесен в няколко нови.

Open Culture
Вчера Антони Райжеков ме покани на бира, където пространствено ми обясни идеите си и виждането си за Open Culture (знаете, новия портал за свободна култура). В средата на разговора ме покани да се присъединя към проекта. По принцип не обичам да се присъединявам към нови проекти, защото се чувствам като пчеличка, която скача от цвят на цвят. Предпочитам хората да развиват проектите и аз да се включвам с малко и каквото мога. В този случай, мисля, че Open Culture вече е минал своето раждане и мога да се присъединя като редактор там. Това, което ми хареса в Тони, беше убеждението му, че Open Culture никога няма да бъде експропреиран от една институция. Именно това ме интересуваше около неговото развитие. В момента като редактор едвали ще имам много работа. Засега планирам да пускам доклади за грешка и предложения за подобряване на функционалността на системата.
Адресът на проекта е open-culture.net

Превод на „Свободна култура“ на Лари Лесиг
Преди няколко минути се присъединих към този проект. От една страна искам да участвам в превода на тази книга и това е важно за мен, от друга ще ми е много приятно да работя с приятелчетата ми от GNOME на български! В този проект ще превеждаме книга, в която се говори за свободната култура. След като от няколко дена се опитвам да убедя автори в *bpm да пре-публикуват своите статии/разкази под свободен лиценз като Creative Commons. Считам, че с превода на тази книга ще мога много по-лесно да ги убеждавам да направят тази стъпка. Проекта е в своето начало, имам 2 глави за превод. Ръководители са Александър Шопов и Калоян Доганов, което мен напълно ме устройва. Те до момента са направили доста, изградили са инфраструктурата за превода и дори са превели малко.
Адресът на проекта е thea.openintegra.com/project/freeculture

Библиотека за техническа литература в ИнтерСпейс
След като официално започнахме да заделяме пари за закупуването на литература и книги, се наложи тези книги да бъдат обособени, подредене и да им бъде изградена някаква система за ползване. За целта започнах вътрешен проект в ИнтерСпейс по създаването на библиотека, която да съдържа всички книги, собственост на нашата организация. Освен тези, които сме закупили до момента, аз дарих всички мои технически книги на библиотеката. Идеята ми е тази библиотека да бъде ползвана от членове на нашето сдружение. За целта ще разработим малък сайт, който ще се помещава в нашия Интранет, и на който ще има списък с наличните книги, малка база данни от потребители и система за разпределението и следенето на книгите. Към момента в библиотеката има около 25 заглавия, предимно за свободен софтуер.

ISLD
Това е нашата дистрибуция на Linux. По този проект работихме основно с Петър и Миро, но след като Миро ни напусна, трябваше да променим доста (основно сменихме основата от Slackware на Debian). ISLD е дистрибуция, базирана на Debian GNU/Linux, GNOME за работна среда и още много класически софтуер като OpenOffice.org. Дистрибуцията представлява едно изображение, което специална програма взима от инсталационния диск и го поставя върху твърдия диск на потребителя. Опитали сме се процеса на инсталация да бъде възможно най-опростен и с около 10 лесни стъпки, човек да има Linux на своя компютър. Според мен сме се справили добре. Разпространението ще става единствено чрез torrent-и, като по този начин ще си спестим трафик. За сега разполагаме с 3 сървъра за целта, които ще си поделят трафика по между си. В момента Наско работи по Torrent Tracker, като променя кода на един съществуващ. Доволен съм от екипа и резултата.

Между другото започнахме още няколко интернет страници и скоро ще трябва да поработим и през нощта. Нищо ново.

Публикувано на

До Пловдив и назад

Понякога се чувствам като Тайлър Дърдън от Боен клуб. Постоянно пътувам, посещавам толкова много градове и държави без дори да мога да ги огледам. Разбира се, аз не съм турист и не ходя на туристически посещения, но все пак е жалко да отидеш в Намибия без да може да разкажеш нещо за тази държава и хората в нея. Обикновено донасям около 50 снимки, които стоят архивирани на твърдия ми диск. Затова реших да започна да посещавам градовете, които съм посетил и които се намират в България, за да мога да поживея малко в тях и да науча повече. Първи в списъка беше Пловдив.

През последната година преминах през Пловдив около 20 пъти, дори спах няколко пъти там, но никога не съм имал свободно време да разгледам тепетата и нещата около тях. Имах добри спомени от хотела и храната и нищо повече. Това трябваше да бъде поправено. Финансова рамка на пътуването:

Транспорт: 18 лева за билет в двете посоки
Хотел: 50 лева за стая за двама човека
Храна: 40 лева за вечеря, закуски и тн
Сувенири: нищо не сме купили, взех си едни пепелници от магазин за 1 лев, които днес ще занеса гордо в офиса

Пътуването до Пловдив е приятно. Винаги е било такова. Между София и Пловдив има изрядно поддържана магистрала, която позволява това разстояние да бъде взето за около 2 часа с автобус. Взимаме автобуса от новата авто-гара в София, която е построена в архитектурния стил „Нов български космодрум“. Интересното, е че въпреки огромната сграда и десетките офиси и гишета, билет се закупува отново от водача на автобуса. Някак си ми изглежда безсмислено.

Пътуването е винаги приятно, когато имаш преносим компютър и ipod. Дори може и да спиш, от бебе го владея това изкуство – да дремя по време на пътуване и по този начин времето да преминава по-бързо. Машина на времето.

Пристигнахме, разходихме се докато намерим хотел Дафи, от който имах изцяло положителни емоции. По пътя хапнахме торта в сладкарница Неделя, където момичетата са красиви но са сложили някое и друго кило. Предполагам хапват от тортите там.

В хотела ни дадоха стая, която до скоро била лукс, но вече минала в друга категория. Имаше огромно легло, банята беше оборудвана с вана, имаше телевизор, а черешката на тортата беше безплатния интернет. Климатикът беше на 6, всичко беше чисто и тн. Препоръчвам хотела на всички.

Последва прекрасна вечеря, на която оставих Ивелина да ми разказва и по този начин наваксахме много от пропуснатите неща, които винаги нямаме време да си споделим. Пихме каменица, специалитетите на заведението „Чучура“ бяха вкусни, келнерите вежливи. Стояхме на нещо като тераса, покрай нас се простираше малка, вътрешна уличка, по която минаваха абитуриенти, хората затваряха магазините си и заминаваха да прекарат една тиха вечер. Това съм запомнил и така ще остане в съзнанието ми.

Следва Благоевград.

Публикувано на

Каладан и литературата

През open-culture.net попаднах на дневника на Александра Костова. Александра беше публикувала разказ, в който главният герой се казва Каладан 🙂 Впоследствие се оказа, че разказът е писан от Никола Тодоров, когото борят да скочи в идеята на CC. Разказът се казва „Нула след единиците“ и може да бъде прочетен тук… Естествено не се сдържах и изкоментирах.

Идеята за изкуствените светове, кибер боговете и тяхното разрушение винаги ме е вълнувала.

Публикувано на

CC част 2

Мигрирането на съдържанието на *bpm към Creative Commons не е проста работа. Защо подобна миграция е наложителна? Няма един отговор на този въпрос и не бих казал, че ще спечелим много. Основната идея е да не заключваме съдържанието, което се публикува при нас, а да гарантираме неговото разпространение посредством популярността на на сайта. За мен *bpm винаги е бил предимно доставчик на съдържание, отколко портал към такова. Тоест преминаването към един по-свободен лиценз на съдържанието ще засили тази наша роля и най-вече ще регламентира правата и задълженията на потребителите спрямо нас. Фактът, че ще притежаваме гъвкава и проста система за лицензиране, ще ни позволи най-сетне да регламентираме ясно какво може да се прави с предоставяното от нас съдържание и какво не. Миграцията няма да е пълна, дори част от съдържанието ще остане изцяло не-свободно. Малко или много това не-пълно мигриране е обосновано от следните проблеми:

1. В електронното списание има 637 статии писани от различни автори
Това е огромно количество и е натрупано през последните 4 години. Екипът на списанието не поддържа контакти с голяма част от тях. *bpm не е собственик на авторските права на статиите и миграцията към CC не може да стане с едностранно решение, а единствено с решение на отделния автор. Следователно трябва да говорим с голяма част от авторите и да им обясним какви са ползите от подобна миграция. Радвам се, че Lucash се захвана с миграцията и ще обучи останалите редактори относно лиценза. След това всички заедно ще започнат малки кампании по миграцията на собствените си рубрики.

2. Част от авторите няма да искат да освободят своите статии.
Това е нормално и е тяхно право. Следователно в системата за лицензиране ще запазим възможността авторът да публикува нещо в *bpm без да го освобождава или лицензира под CC.

След като освободих моите статии в *bpm, поговорих с Anima, която също освободи своите. След това освободих и този блог. Следващата ми стъпка ще е да разпространя поезията ми под този лиценз, както и личния ми сайт. Като се замисля в перспектива, истински голямата миграция на съдържание ще дойде при мигрирането на Култ.бг, но за моя радост това няма да го правя аз, защото както всички знаете, вече не съм главен редактор 🙂

Толкова за свободата.

Относно работата.

Следващите няколко месеца ще се окажат доста натоварени с работа. Ще ми се наложи да възобновя пътуванията ми в провинцията и чужбина, което не ме радва много. Освен това ще трябва да се концентирам върху процеса на разработка на няколко интернет страници за супер важни клиенти. Радостната новина напоследък е, че Институт Отворено Общество (един от основните ни донори) е наел консултанти, които да ни помагат да бъдем устойчиви. Което ще рече, да не разчитаме само на донори, но и да изкарваме някакви пари и да самофинансираме дейностите си. Това е чудесно, защото ние сме възприели тази политика от години и най-сетне тя ще бъде поощрена и подпомогната.

Последните няколко дни с Пешо работим върху инсталатора на нашата дистрибуция на Linux. За незапознатите, казва се ISLD, базирана е на Debian + Gnome и е насочена към потребителите в българските неправителствени организации. Вече си има инсталатор, който е изключително прост и дори аз мога да го ползвам без проблем. Дистрибуцията ще се разпространява през torrent-и, като основните два сървъра ще бъдат моя домашен компютър, и домашния компютър на Наско. Ако някой иска да участва в процеса на разпространение – нека ми пише.

Започнах с CC, завършвам пак с него. Вече имам копие на Свободна култура, подписано от Лари Лесиг, и го чета доста внимателно. На срещата на преводачите, която се проведе вчера Сашо Шопов разказа за новия си проект с Калоян Доганов – превода на тази книга. Познайте кой се присъедини към него – Аз!

Публикувано на

Ней Нейчугереско

Този пост е за прякорите на котката ми. Котката с много имена има едно официално – Нео. Реших да опиша прякорите на котката ми, след като вчера Ivgin ми спомена, че котката на сестра му се казва Зигмунд, а пък неговата Грибо. Изтънчено. Следват имената на котката ми.

1. Нео
Логично идва от матрицата, любимия филм на Ивелина. Като малка котка, Нео обичаше да скача от леглото на масата и от там дойде това име.

2. Юрген Клинзман и Ферхойген
Това беше „немския“ период от именуването на котката. Според мен звучи много добре „котката Юрген Клинзман“.

3. Нейчугер
В нашия офис наричаме всички злобни лелки – лелюгери, а злобните баби – бабугери. Нейчугер следва тази традиция. Понеже Нео не е злобен, това име се е развило до Нейчугерчето.

4. Нейчо
Нейчо е галено на Неичугер, с препратки към оригиналното име Нео. Когато Нео се мазни му викаме Нейчо.

5. Нео Неев Неийчистия
Преди около 3 месеца имах мания да наричам всеки с имена производни на Злати Златев-Златистия. Ако се казваш Ангел, веднага ставаш Ангел Ангелов-Ангелистия, или пък Мая става Мая Маева Маистата.

6. Ней Неичугереску
Реших да измислям отделно име на котката за всяка държава, която посетя. Това е нейното румънско име.

7. Нуци
„Нуциту“ е митична жена, от Ботевград, която постоянно бива сватосвана за Пешо. Всеки път когато Нео се подмазва и отърква в мен, веднага се сещам за Нуци.

– добавено след намесата на Anima –

8. Нейски
Бързо за произнасяне, производно от Нео.

9. Нечуг
Съкратено от Нейчугер. Това го чух за първи път преди около 30 минути.