октомври 2005

10/31/200505/21/2014

Особености на националния маркетинг

Аз не разбирам от реклама. Нямам никакви претенции в тази област. За сметка на това гледам реклама и понякога реагирам на рекламата. В тази публикация съм събрал нещо като колекция от най-шокиращата реклама, произведена в България. Най-шокираща за мен. Колекцията е събирана в рамките на година и половина, като в тази „изложба“ съм показал най-доброто от жанра „пошла реклама“.

Защо реших да ги публикувам сега? По принцип исках да напиша нещо като статия за *bpm, но определено нямам сили за това. Бях се зарекъл, че ще публикувам снимките + коментари когато му дойде времето. Времето дойде. Дойде когато първата реклама, която видях след завръщането ми от Таджикистан беше рекламата до паспортната проверка на летище София. Рекламата представляваше две полу-голи момичета, които рекламираха нощен бар. На входа на България. Добре дошли в страната, където женският задник е мобилизиран да рекламира всичко, от блажна боя, през мебели до мастика.

Бирата Алмус е евтина и гадна. „Алмус е хоби“ е слоган, достоен за мото на банда алкохолици. Все пак за да се спазят всички норми на канона е бодната една жена, която гледа натровено огромно шише.

Какво е помпа тип бибо? Биба/бибо в някои райони е патица. Та това е плаваща помпа. Добре де, тук няма нищо извратено 🙂

Но пък тук има. Това са сувенири, един вид реклама на България. Вие сте германски туристи и посещавате Несебър. Забавлявате се и си тръгвате за Вуртсланд. Какво ще донесете на приятелите си? Как какво – дявол с огромна патка, сластна и надупена мадама, чаша-цица. Класики. Истинските сувенири от България.

Имаш малко магазинче в София. Продаваш обувки. Веднага бодваш мадама, която се търкаля в мисионерската. Защо? Все пак жените, които ще купуват няма да бъдат привлечени от тази реклама. Освен ако не искат да приличат на курви.

Да, това е порно звездата Джена Джеймсън. Градът е Кърджали. Някой е имал за задача да направи реклама на търкалящи се лагери, което да се рекламира от готино момиче. Преглежда мрежата за готини момичета и намира Джена. Поставя в устата на Джена мазен, търкалящ се лагер, който при други обстоятелства тя никога не би лапнала. А лапа тя много. Дали мюсюлманите в Кърджали няма да се чувстват кофти, че преди табелата на града им има порно звезда? Аз бих.

Да, това отново е Джена. Този път на границата между Македония и Косово. Същата снимка, друг продукт. Истински се зарадвах като я видях. Не само в България сме изроди.

Понякога метафорите са опасно нещо. Тази снимка за малко да ми коства живота, защото пресичах магистралата пеша, за да я заснема. Но си струваше.

Забележете илюзията, че мадамата е без гащи. Колко катастрофи е причинила тази реклама?

Ами тази? И двете реклами са снимани на Орлов мост. От едната страна те атакува задника от другата цици. Има и някаква мастика. Устата ми пресъхна.

Отново дете и женска гръд. Амониева селитра, за да ражда земята ни повече. Женска гърда, която пръска амониева селитра в детска уста. Брутално. Според ivgin в този район (Пловдив) вилнее някаква банда рекламисти, които правят подобни неща.

Добре, откраднали са логото на OK супертранс. Ама защо са избочили страховития слоган „Експресно и стилно като цяло“. Ами в частност? Един ден експресно, на следващия грозно? От БОКЛ-5, Мездра са за бой.

Абсолютната класика в жанра. Сталин и Хитлер сред бруталните реклами. Тази реклама улавя духа на поколението. Всички тенденции в едно. Имаме най-модерната (тогава) музика + най-модерната улична храна. Трябва ни само една порно снимка. Имаме много. Да не се заблуждаваме, това е жена, която ни показва вагината си. Вагината е закрита от черен правоъгълник. Гърдите са закрити с пица. Ако се вгледате най-отдолу е написано „срещу детската градина“. Жестоко! Зарибяваме ги от малки. Отново снимано в Кърджали.

Най-готините гърди напоследък. С изрязани зърна, заменени с лимонени резени. Отново ми пресъхна устата, този пък на разположение имам джин от Лондон.

И сегааа, кой е крал от Бар и грил „Happy“? Како кой? Бар и грил „Суми“. Враца, дето гарга на каца.

Опитайте ги. Не, това не е реклама за сладолед. Момичета, опитайте тези гащи.

Тези продават цици. Цици като зарзават. Само за 80 лева.

Кой е виновен за всичко това? Как кой? Ето тези пичове, не се и крият. Ако съдим по рекламата в главите им се въртят само голи женски тела и задници. Искаш реклама със задник? Това са твоите хора.

Твоите хора? Надявам се не.

10/29/200507/26/2006

Гласуване и OpenFest

Шамаруване
Въпреки, че днес е официално почивен ден, почивен ден, този ден не беше. Събудих се рано, към 7:00 часа, и се изкъпах. След което посетих родителите ми и там местихме малко мебели. Бях решил да не гласувам, но отидох да гласувам заедно с родителите ми. Вече от години гласуването се провежда в стая 206 на 144-то основно училище „Народни будители“, където съм учил от 2-ри до 8-ми клас. До колкото си спомням 206-та беше стаята по математика, от която нямам особено добри спомени. Въпреки ранния час, пред 206-та се беше събрала сравнително голяма опашка от изнервени хора. След което се случи случка, която ме отчайва от демокрацията като форма на управление. След като почакахме около 5-6 минути, започнахме да се приближаваме към стаичката. Бяхме оставили майка да бъде пред нас с баща ми, а ние я следвахме. Като добре възпитан човек, майка ми не страда от типичния за много българи манталитет и желание да се блъска по опашки и да диша във врата на стоящия пред нея. Това явно подразни чакащите в края на опашката, като едно семейство от очевидно изпаднали маргинали си позволи да я нападне вкупом. Започнаха с някакви подвиквания, че няма да стоим тук цял ден и да не се мотаела. Интересното е че й се нахвърлиха вкупом и отвсякъде. Явно не подозираха, че тя не е сама.

По принцип съм възпитан човек, толерантен, не избухвам лесно, но когато хора, с интелект на „гъбен мицел“ нападат майка ми… губя част от изброените качества. Ако не беше татко, аз наистина щях да опляскам хърбавия келеш дето се правеше на отворен да ми подвиква „хайде, шляпни ме де?“. След това същите „мицели“ се скъсаха да коментират колко бавно ставало всичко, как имало само една кабинка за гласуване, не стига че били дошли да гласуват, ами й ги бавели. Насочиха агресията си към комисията в стаята. Мицели. Все едно гласуват, за да направят кеф на някого. Явно едноклетъчните им мозъци не могат да схванат идеята, че хората гласуват за себе си, защото който изберат, той ще ги управлява. Демокрация в подобни условия може да съществува много трудно. Съжалявам.

ОФ (да не се чете като Отечествен фронт)
До тук с отрицателните емоции. Положителното в дена ми е OpenFest. Не, че беше перфектното събитие, не че няма кусури, но истината е че ми беше интересно. Не научих нищо ново, но пък се видях със страшно много хора, които не бях виждал от години. За мен това събитие има по-скоро социален характер от колкото образователен и именно това е хубавото в цялата история, защото всеки може да намери по нещо там. Явно това е валидно и за доста от останалите потребители, защото докато течаха лекциите във фоайето пред залата постоянно имаше сравнително голяма тълпа, която активно обсъждаше собствените си теми. Именно в тази тълпа се срещнах с Мирончо, и успях да поговорим за следващата версия на gbgoffice. Той обеща да разгледа потребителското ми желание относно направата на търсене в gbgoffice, което да се провежда във всички инсталирани речници. Поговорихме с Христо Христов (OpenOffice.org), Наско (на Хели, емоционално), Марто (който се опитва да организира група студенти да пишат свободен софтуер за болници, като част от студентски проект), Златко (за преводите на KDE), Милен и Сашо (пихме бира), дарих 10 лева за огледалото на freeBSD, Тони (не можах да изпробвам картината, отново), Здравко и Калоян (правят интересен софтуер за индексиране/търсене на файлове в локалната мрежа) и т.н.

Почти е невъзможно да видиш всички тези хора на едно място и при конвенционални условия ще ти се наложи да ги издирваш и уговаряш срещи със седмици. Това е и моята лична бамбуча относно ОФ – спести ми време. Беше и забавно.

10/27/200501/02/2007

Лов на грешки в преводите на GNOME

Вчера проведохме първата по рода си среща за лов на грешки в преводите. Беше забавно и резултатно. Сашо, Ясен, Роси, Рос и Аз успяхме да намерим около 60 грешки, които бавно започнаха да се появяват в системата за проследяване на грешки.

От доста време обмислях тази среща, но все се случваха някакви неща, които я възпрепятстваха. И този път не беше лесно, от една страна в ИнтерСпейс беше доста зает ден, а от друга Сашо искаше да пие бира и да си подготвя презентацията за OpenFest. Хубавото, е че лова участваше и жена (Роси) и при това намери доста глупости из GNOME.

Първоначалната ни идея е да се срещаме поне веднъж в седмицата, но това е твърде амбициозно. Според мен по-реално е веднъж на две седмици. Срещите няма да са само работни, но и забавно (до сега бяха предимно такива). Хубавото, е че с такива срещи ще се учим да работим заедно и от това ще спечелят преводите.

10/27/200507/26/2006

Танго

От доста време съм в търсене на красиви икони за GNOME. Трябват ми за стандартната тема към ISLD. Преминал съм през какво ли не, стандартната спартанска тема, иконите на Dropline GNOME, BlueCurve и прочее. Наскоро проблемът ми с декорациите на прозорците беше решен с излизането на Clearlooks, но проблемът с иконите си оставаше.

Да си призная, аз харесвам стандартните икони на GNOME. Въпреки, че са леко сиви, за мен те са едни от най-професионалните икони, които съм виждал. Те са прости, информиращи и разбираеми. За съжаление, клиентите ни се оплакват, че не са красиви (защото не са шарени) и искат онова красивото (KDE) с красивите икони. Този проблем го решавах доста лесно като инсталирах BlueCurve и всички бяха доволни, освен мен. Основният проблем, е че при инсталацията на BlueCurve се губи идентичността на дистрибуцията и всички я бъркат с Fedora.

От няколко седмици наблюдавам проектът Танго, и по всичко личи, че проблемите ми са решени. Танго цели създаването на нови икони (за KDE и GNOME), които по всичко изглежда ще бъдат подобни на тези на GNOME, но с повече цветове. Последните два дена разцъквам ранните версии на Танго и наистина съм доволен. Препоръчвам.

10/24/200501/02/2007

Китка снимки из далечен Таджикистан

Вече от няколко дена съм в България и все още реанимирам. Чувствам се много уморен след огромното напрежение (емоционално и физическо), което преживях. Малко по малко прочитам натрупаните 400 писма, извинявам се за пропуснати крайни срокове, пиша отчети и такива неща. Няма нищо по-хубаво от това да се върнеш при любимите си хора и да прекараш една нощ в прегръдките на приятелката ти. За Таджикистан има какво да се разказва и ще го правя предимно на живо. Сега публикувам малка селекция от снимки, които бегло да отразят впечатленията ми.

По време на лагера се загражда едно определено място и на него се постилат някакви меки неща. Там може да отидеш и да научиш останалите участници на нещо странно. Тук ги уча как да издават странни звуци с уста.

Золотая бочка е руска бира, а до нея е китайската бира (650 милилитра). Китайската е голяма, но не бих казал, че това е бира. Забележете и чашките, в които се предполага, че ще си разлеем бирата.

Елназ е един от преводачите на GNOME на фарси. Счита се за персийка и работи за FarsiWeb. Тук е с моите очила, които се радваха на небивал интерес.

Фарзане е от Иран и беше една от най-активните участнички в събитието. Преводач на GNOME и доста активна в рекламирането на свободния софтуер сред жените.

Елназ и Фарзане от Иран + Хедър (Creative Commons) от Южна Африка. След малко ще се гмурнем в понеделнишкия пазар на Персийската империя.

Всяка сутрин започвахме с някаква игра. Тук играем на нещо подобно на гоненица. Тези игри са изключително полезни, когато ставаш в 6 часа и се иска след малко да започнеш да преподаваш. Сгряват те.

Това е една от вечерните игри. Събират се 6 човека в кръг и си хващат ръцете. Имаш право да хванеш ръце, само на хора, които не стоят до теб. Целта е без да се пускате да се разплетете. Това води до разтапяне на ледовете между участниците 🙂

Снимката им за албума с участниците в събитието.

Лада Рейсинг Клъб или посито на Талат. Тази лада има централно заключване и доста тунинг 😉

Три часа прекарани в тази атмосфера са прекрасни. Хапнахме малко коза и ориз и различни зеленчуци. Убиец на стрес. Гледката е изключително красива.

Возим се на един средновековен лифт, който минава над едно гето. Чувството е че летиш с хеликоптер, като това аз непрекъснато имитирах с уста стрелбата с картечница.

Из целия лагер са разпръснати такива „маси“, върху които може да се разположиш и да хапнеш.

Това е водната електроцентрала Нурек, една от най-големите в света. Снимката е направена от една скала на 400 метра над електроцентралата.

Това е Омар от Афганистан. Тук ни показва традиционен танц, които направо те хипнотизира. Имах усещането, че мога да го гледам с часове.

Омар, който прилича на принцът от Персия.

типичен пейзаж в Таджикистан, много ми напомня за този в Намибия.

Пишка или Пешка 🙂

Пешо спи на летището в Москва. На него му е лесно, защото аз пазя куфарите. Успях да измисля една поза, в която хем съм сложил крака върху чантите, хем съм вързал раниците и хем мога да заспя.

В целия лагер имаше проблем с водата. Явно налягането беше твърде силно, защото постоянно ставаха течове. Тук съвсем ненадейно избухна тръбата за врялата вода. Жертви нямаше.