Боят настана!

Преди време ИнтерСпейс участва в изготвянето на проекто-закон за използването на свободен софтуер в държавната администрация. Законопроектът беше внесен от депутатите Стойчо Кацаров и Иван Иванов. Спомням си срещите и колко романтично си представяхме прокарнето на подобна идея. В крайна сметка законопроектът не беше приет, но самото му внасяне имаше голяма стойност, защото за пръв път идеите на свободния софтуер бяха коментирани от трибуната на Народното събрание.

В момента се работи по нов законопроект, който цели задължаването на държавната органи и администрация да разпространяват своите актове не само в .doc или .pdf ами и в отворен формат. За съжаление дори и за нещо толкова малко не сме дорасли да се случи без проблеми. Гениите от Министерски съвет(МС) и Държавната агенция по Информационни технологии и съобщения (ДАИТС) се изказват, че няма нужда документите създавани от държавната администрация да бъдат разпространявани и в свободен формат. Явно от всеки се предполага, че ще си закупи Microsoft Office, за да се информира за своите задължения и права.

Да си призная, след опита за прокарване на закон за употребата на свободен софтуер се отказах да се занимавам с подобни неща. Йовко обаче не се е отказал и е написал любопитно мнение/призив по гореспоменатата история. Прочетете го и ако сте съгласни с него – изпратете писмо на посочените адреси.

Както казах: „Боят настана!“

Цирк

Хората казват – „На цирк се ходи два пъти, един за да видиш какво е и втори, за да видиш, че е същото.“ Воден от тази максима, вчера с изненада открих нейната невярност в цирк „Монте Карло“. Има едни китайки, които се сгъват на осморки, полуголи рускини се търкалят с лъвове, белоруски хубавижи по бельо, клоуни и всичко там както си му е реда.

Най-хубавото да отидеш на цирк е, че много трудно пред теб ще седне някой висок, защото половината от посетителите са деца. Ако си падаш по майки се деца – това е твоето място 😉

Ката Строфа

Не знам дали си спомняте онзи момент в Боен клуб, когато Тайлър Дърдън обясняваше как в живота си трябва да опиташ всичко – включително и катастрофа. Или нещо подобно.

С Деси катастрофирахме на път към дома за сираци в град Роман. Живи и здрави сме. Имаме малки прорезни рани, цицини, натъртвания и разтегляния на сухожилия. Всичко това е чудо, защото с около 100 км/ч направихме три-четири претъркулвания, прелетяхме над оградата и спряхме в канавката. Коланите ни спасиха. Понеже нямаше челен удар предпазните възглавници не се задействаха.

Благодарен съм на хората, които спряха и ни помогнаха да се съвземем, на семейството ми и Цветелин (приятелят на Деси), които дойдоха да ни помогнат на самата магистрала.

Ще се наложи да си взема наколко дни почивка, мобилният ми телефон е счупен – търсете ме на домашния 🙂

Децата от Враца

Преди около месец с Деси бяхме в домът „Асен Златаров“ гр. Враца, където живеят деца без родители. Утре заминаваме към подобен дом в град Роман. Обучаваме ги да ползват свободен софтуер, на български език. Напоследък като кажа, че превеждам софтуер и мнозинството от хора ми се смеят. Обучения като това ме мотивират да продължа. Децата в дома имат компютри и Интернет. Операционната система беше MS Windows XP на английски език. Доводът беше, че като е на английски език това ще ги мотивира да го научат. Подобен довод съм чувал от много хора, но според мен той е грешен. Именно заради подобни съображения децата ползваха компютър на английски език, което беше довело до изключително слабите им познания относно операционната система. За сметка на това те ползваха всякакви сайтове, които имаха български интерфейс и се справяха доста добре с чат и е-поща.

Ето и малко снимки


Станчо, който рисува чудесно.


Само им дай фотоапарат.


🙂


Повечето слушаха 😉


Нинджа 1


Нинджи 2